Паниката около "лудата крава" не бива да надхвърля реалната опасност

24-11-2004 г. Д-р Хараламби ХАРАЛАМБИЕВ Напоследък в някои вестници и телевизионни предавания се повдигна въпросът за опасността от "луда крава" за нашата страна от народни представители, журналисти и някои научни работници. Повод за това е използването на нов диагностикум при изследването на проби от заклани крави в Централния ветеринарномедицински институт. За да се говори за реална опасност, би трябвало добре да се познават особеностите и начините за разпространяване на тази инфекция сред говедата и възможностите й да заразява хората. Ето защо неосведомените читатели трябва да се запознаят с характерните особености на "лудата крава" и сродното заболяване по овцете скрейпи. Болестта скрейпи е позната от два века в Англия и в много други страни и дълго се е спорело дали тя е инфекциозно или генетично заболяване, защото се е проявявала предимно в определени породи овце. Тя е бавно, хронично заболяване по възрастните овце с много слаба контагиозност, като годишно обхваща само около 5 на сто от чувствителните възрастни овце. Тя се причинява от новоразкрити инфекциозни атенти, наречени ПРИОНИ, които са протеини, високо резистентни към топлина, протеолитични ензими и нуклеази. Тези инфекциозни приони са двойници на нормални клетъчни протеини (клетъчни приони), но с изменена конфигурация. Към групата на прионните болести (трансмисивни спонгиформни енцефалопатии - ТСЕ) спадат и "лудата крава", хроничните болести по елените, по норките, както и хроничните нервни болести по хората - Кройцфелд- Якобс (БКЯ), куру, Герстман- Щрауслер и др. Скрейпи бе доказана в България още преди 70-те години от Иванов и Хараламбиев сред внесени от Англия овце от породата Суфолк. Дългогодишните теренни наблюдения и експериментални изследвания, публикувани в международни журнали, утвърдиха виждането, че редица породи, включително местните овце (Плевенска черноглава, Карнобатска и др.), са относително резистентни към скрейпи. Това потвърждава данните на английски автори, че чувствителността към скрейпи зависи от генотипа на овцата и обяснява появата само на спорадични случаи на болестта през последните 40 години. Трябва да се изтъкне, че многогодишните епидемиологични проучвания не са установили съвпадение и връзки между скрейпи и рядката прионна болест по хората Кройцфелд-Якобс. Наличието на скрейпи в такива овцевъдни страни като Англия не е попречило те да изнасят всяка година хиляди овце. Появата на "луда крава" (Бовинна спонгиформна енцефалопатия - БСЕ) през 1986 г. в Англия несъмнено се дължи на започнатото хранене на подрастващите телета със стартерни смески, съдържащи контаминирано месокостно брашно. Оттогава досега са регистрирани с натрупване над 190 000 случая. Но като се има предвид, че през това време от 12-милионното поголовие говеда са се сменили най-малко две поколения животни, може да се изчисли, че годишно процентът на заболелите е далеч под един. Многогодишните прецизни проучвания НЕ СА УСТАНОВИЛИ ПРЯКА КОНТАГИОЗНОСТ НА БОЛЕСТТА Затова след спиране на изхранването с месокостно брашно кривата на заболеваемостта в Англия рязко спадна. Агентът на БСЕ значително се различава от този на скрейпи както по аминокиселинния си състав, така и по патогенността си. В Англия се установиха заболявания по котки и други членове на семейство Felidae от този агент. Има опасения, че агентът на лудата крава може да премине и към овцете. Многократни изследвания установиха, че агентът на БСЕ не се открива в мускулите на заболелите крави, а само в главния и гръбначния мозък, в тимуса, илеума и др. Затова ЕС забрани използването на тези органи от преживни животни за консумация. Тази забрана важи и у нас.С появата на "лудата крава" изникнаха съмнения за връзката и с рядката болест по хората БКЯ (пресенилна деменция). Честотата й е средно 1:1 000 000 и тя има три епидемични форми: ятрогенна, семейна и спонтанна. Ятрогенната се появява след оперативна интервенция на хора със заразени тъкани или тъканни екстракти, взети от инфектирани хора - присаждане на роговица, мозъчни операции с контамнирани инструменти, третиране с хипофизен растежен хормон и пр.Семейната форма се дължи на повишена генетична чувствителност. Установено бе, че тази чуствителност се дължи на факта, че в 129-ия кодон на гена, който кодира прионния протеин и двата алела се заемат от аминокиселината тирозин. Подобни данни се разкриха и при други ТСЕ. Спонтанната форма се среща извънредно рядко и според видни учени (Прузинер и др.) се дължи на мутации на прионния ген, които водят до пряко кодиране на инфекциозен прион. Това фактически е спонтанно зараждане на инфекциозния агент без външна инфекция. Трябва да се изтъкне, че случаи на спонтанни заболявания и при отделни животински ТСЕ са наблюдавани, макар и много рядко. До 1996 г. в Англия въпреки увеличаването на БСЕ не се установи увеличаване на БКЯ и честотата и беше под 1:1 000 000. През тази година обаче бяха установени неочаквано около 10 случая на ТСЕ по млади хора, сходни, но не идентични с вБКЯ. Доказано бе, че техният причинител е много близък с този на БСЕ. Заболяването бе наречено вариант на БКЯ. Така изникна твърдението, че тези млади хора са се заразили при хранене с говеждо месо. Вдигна се огромна тревога в медиите. Консумацията на говеждо месо рязко спадна. Появиха се прогнози, че броят на заболелите от варианта на БКЯ ще достигне около 250 000, защото 65-милионното население на Англия в продължение на 18 години бе консумирало кървави говежди бифтеци. Но ето сега, през 2004 г., въпреки прецизните наблюдения броят на случаите с БКЯ за 8 години едва надмина 100. Установиха се случаи на това заболяване и в други страни. Затвърди се мнението, че миграцията на различните приони от един вид гостоприемник на друг е много рядко явление. Заразяването зависи от вида и свойствата на самия прион, от начина на заразяване и от генотипа на заразявания индивид. Прионната инфекция е генетично обусловена. Европейската общност въведе през годините последователно все по-нови мерки за предотвратяване на БСЕ по говедата и вБКЯ по хората. За БСЕ те включват изколване на всички животни във фермите, в които е открита болестта, забрана за износ на говеда от засегнатите райони и държави, забрана за използване на месокостно брашно и др. За вБКЯ се въведе конфискуване на главния и гръбначния мозък и др. от закланите редовно възрастни говеда, забрана за използване на заболелите животни, изследване на проби от закланите животни над 30-месечна възраст и пр. Тези мерки бяха въведени под напора на обществената психоза за страха от "луда крава". Френското правителство дори отпусна значителни суми за пропаганда за възобновяване консумацията на говеждо месо. Изказват се съмнения, че зад тази обществена психоза стоят интересите на мощни месопроизводителни коцерни. Нашата страна в общи линии следва указанията на ЕС. Затова в Централния ветеринарномедицински институт бе създадена модерна лаборатория за изследване на проби от заклани говеда. Досега са изследвани над 10 000 проби с отрицателен резултат. Използването на утвърдени от ЕС диагностични методи и диагностикуми е важно, но още по-важно е въведените диагностикуми да са достатъчно ЧУВСТВИТЕЛНИ И СПЕЦИФИЧНИ. Спорът за все още нерегламентирания диагностикум не е напълно обоснован, ако не се знае неговата чуствителност и специфичност. Предполагам, че зад тези спорове стоят интереси на фирмите доставчици на диагностикумите, както и лични интереси. Знае се, че досега в страната ни няма данни за клинични случаи на "луда крава". Засега няма и данни за заболели хора от БКЯ или вБКЯ. Несъмнено това се дължи на оредялото ни, изпаднало в криза, силно дисеминирано говедовъдство, на оскъдната консумация на говежди продукти, както и на факта, че осиромашелите стопани не са си позволили да хранят с месокостно брашно. Въведената у нас, по аналогия на ЕС, система за профилактика не зависи само от използването на един или друг диагностикум. Разбира се, важно от формална гледна точка е да се използва одобрен от ЕС диагностикум, въпреки че е много по-скъп. Но много по-важно е дали многобройните дребни кланници и частни касапи благоволяват да изпращат проби от закланите говеда. Дали ветеринарният контрол вече е успял да обхване това хаотично, полузаконно клане, което снабдява значителна част от нашия пазар. Именно натам трябва да се насочат усилията на нашата ветеринарна служба. Може да се обобщи, че профилактиката на "лудата крава" е важна мярка, но тя не трябва да се преекспонира, за да се използва за лични и икономически интереси. Истинският проблем на "лудата крава" се състои не само в заразяването на животните и хората от нея, но главно в ПРИРОДАТА И СЪЩНОСТТА НА ТЕЗИ НОВИ ИФЕКЦИОЗНИ АГЕНТИ, които отварят нова, неподозирана страница в съвременната биология и патология. Те повдигат фундаментални въпроси около синтезата на белтъчините, около естеството на многобройните дегенеративни процеси, които се развиват в различни тъкани на човешкия и животинския организъм, а оттам и около проблема за стареенето.