Убийствено ниски изкупни цени стягат примка на зайцевъдството

24-11-2004 г. Татяна ДРАГИЕВА В България зайцевъдството зацикли. Липсата на целенасочена развъдно-подобрителна работа при наличните породи зайци у нас ги докара до това, че животните се изродиха. Не мръдна и пазарът на заешкото месо. Дали заради ниската изкупна цена, дали заради недоброто качество или по-скоро и заради двете. През 2001 г. беше разработена "Програма за развитие на зайцевъдството в Република България за периода 2001-2006 г." Въз основа на нея бе разработена и специална концепция, а като основна стъпка за реализирането на тези документи, приети от МЗГ, се учреди Национална асоциация на зайцевъдите. И въпреки това зайцевъдството не прескочи границата на любителско занимание. За големи племенни и развъдни ферми, ферми за промишлено производство на заешко месо, въпреки амбициозната програма, все още не може да се говори. Изкупните цени на зайците се закрепиха на 2,50-2,80 лева за килограм живо тегло. А за да се върже сметката на онзи, който изцяло разчита на бизнеса с дългоушковците, цената трябва да е 4 лева, пресмятат специалистите. В по-ново време първото най-голямо стадо от 150 чистопородни зайци за разплод внася през 2002 г. ветеринарният лекар д-р Янко Митев от Ямбол с надеждата, че зайцевъдният бизнес у нас ще се раздвижи. Д-р Митев като специалист е минал през всички стъпала - от участъков ветеринарен лекар до главен лекар в АПК, а сега има собствена дистрибуторска фирма за ветеринарни препарати с клонове из цялата страна. Така го представи Михаил Михайлов от сливенската Регионална асоциация на млекопроизводителите. Д-р Митев отглежда и 50 месодайни овце от породата Мутон Шароле и 170 млечни овце. Но професионалната връзка между Михайлов и Митев е най-вече разплодната зайцеферма. Това е напълно обяснимо, защото преди преминаването си в ръководството на асоциацията Михайлов като бивш директор на селекционния център по животновъдство в Сливен бе сформирал там стадо зайци за разплод, контролирано според всички изисквания на селекцията. Зайците на д-р Митев са внесени от Чехия, Словакия, Германия. Купувани са само животни с контролиран произход, спечелили награди по изложби. Основната порода е Бял новозеландски, но от новия европейски тип. По екстериор няма нищо общо с познатия досега у нас Бял новозеландски заек. Другите животни са от породите Калифорнийски, Уедрена сребриста от Шампан, Белгийски великан, Бял великан, Пъстър немски (тип Пеперуда). Внесъл е Бургундски и Червен новозеландски, които използва за вливане на кръв в новосъздаващата се наша порода Веселина. "Не бих казал, че с тези 50 зайци, колкото са сега в момента, съм направил ферма за разплод. Животните наистина са чудесни, говоря и за тези, които са получени тук, стремя се стриктно да контролирам стадото по произход, да поддържам стандарта на всяка порода, а това означава много строго да следя за екстериора и да бракувам при най-дребното отклонение. Развъждам животните екстензивно. Майките заплождам след отбиването, т. е. на 45-ия ден, като целта ми е да ги запазя в по-добро телесно състояние и със съхранени ценни качества, за да ги използвам по-дълго време. За да имам самочувствието, че съм създал истинска ферма за разплодни зайци, се иска тя да бъде от поне 200 животни, но при тази ниска изкупна цена на зайците не само аз, предполагам, че и други не биха могли да инвестират." Митев направи една проста сметка. Едно скотомясто, т. е. клетка с хранилка струва около 30 лв. и то ако не са необходими средства за строеж на помещението; за една майка с приплодите минимално са необходими 3 клетки или общо 90 лв.; за 1 кг прираст отиват 4 кг комбиниран фураж по 0,50 лв., т.е. 2 лв.; ваксина - 0,40 лв. Отделно трябва да се плаща за ток, за вода, на гледача. Така на практика от един заек на 2,5-3 кг за фермера остават не повече от 50 стотинки. Как тогава той ще възстанови вложените средства, колко майки трябва да гледа и колко зайчета трябва да получава? "Така че да се иска цена поне 4 лв. за килограм живо тегло никак не е пресилено", смята д-р Митев. Най-големият проблем обаче според него е липсата на пазар за заешкото месо. И тук нашето зайцевъдство се сблъсква с някои парадокси. Вече имаме кланици за зайци, лицензирани за Европейския съюз, но пак не може да изнасяме, вече заради негарантираното качество на месото по простата причина, че веригата от съпътстващи производството на зайци дейности в повечето случаи не са регламентирани. Например нашето фуражопроизводство. На този етап , с изключение на 3-4 фирми, като “Норексагро”, “Провими”, “Бонмикс”, останалите фуражни заводи не може да гарантират качеството на гранулирания фураж, специфичен за зайците, по конкретни и точно изпълнявани рецепти. Само това да вземем и сме прецакани на европейския пазар. А когато става въпрос за генетичния материал, знае ли някой кой и как оценява зайците дали отговарят или не отговарят на стандартите, кое животно е от висока класа, кое трябва и защо да се бракува, коя инстанция има право да изпитва животните по потомство и тази инстанция да бъде гарантът. Има ли у нас племенна зайцеферма или непрекъснато ще трябва да внасяме животни отвън? Статистиката говори, че 85 на сто от производството на заешко месо осигурява Европа. Както го и произвежда, така и все по-усилено го търси, търсят го и по другите континенти, защото това месо има качества, които са еднакво ценни и за деца, и за пенсионери, за хипертоници и хипотоници, въобще за млади и стари, за болни и здрави. България, откакто съществува, си е в Европа. Членството ни в Европейския съюз е всъщност икономическо, а не географско вписване в Стария континент. Но за да станем част от тази икономика, от този пазар, трябва да сме равностойни. Ако щете дори и с малка частица от нашето земеделско производство, каквото е зайцевъдството.