Илеитът носи огромни загуби на свиневъдството

Илеитът е смятан за изкоренено още преди години заболяване. За съжаление, през последните години той се завръща и все по-често се среща неговата хронична форма. По време на направените неотдавна изследвания германските учени откриват антитела към причинителя на заболяването при 80 на сто от обследваното поголовие свине в Германия. Диарията, която съпровожда болестта, е сериозен проблем. От нея най-често страдат сукалчетата, при които все още не се е формирал имунитет в стомашно-чревната флора. Производственият мениджмънт и здравният статус на животните по време на угояването са фактори, от които също зависи заразяването с илеит или появата на друго стомашно заболяване.
Какво представлява илеитът?
Илеитът, или пролиферативната ентеропатия при свинете (ПЕС) е възпалително заболяване на стомаха, чийто причинител е вътреклетъчна бактерия Lawsonia intracellularis. Бактерията се среща във всички региони с развито свиневъдство. Това се отнася както при интензивното, така и при екстензивното отглеждане, във фермите с пространствено разделяне на животните по възрастови групи или там, където няма такова разделение. Инкубационният период е от две до три седмици, като причинителят е много заразен. Бактериите проникват в слизестата обвивка на стомаха в последния участък на тънките черва (илеума) и започват бурно да се размножават, без да разрушават клетките. Като резултат се получава плътно удебеляване на участъци от стомаха, което пречи на на резорбцията. Lawsonia intracellularis са много устойчиви: при температура между 5 и 15 градуса те могат да преживеят до две седмици във фекалиите. С помощта на дезинфекциращи средства с високо съдържание на йод и амоняк бактерията може да бъде напълно унищожена.
Три форми на протичане на заболяването
Хроничната форма (стомашна аденоматоза при свинете - САС) се открива най-често при прасетата във възрастовата група между 6 и 20 седмици. Симптомите са доста разводнени - намалена консумацията на фураж, загуба на тегло и водниста диария. Макар че заради болестта се удължава периодът на угояване, случаите на отпадане на животните са рядкост. Възможно е и спонтанно оздравяване след няколко седмици.
Острата форма (хемораргична ентеропатия при свинете - ХЕС) се среща при свине с тегло между 50 и 100 кг. След обща слабост, диария с почти черен цвят (често примесена с кръв), бледост и залежаване зачестяват случаите на внезапна смърт. Нивото на отпадналите животни чувствително се повишава.
Субклиничната форма на САС нанася най-големи икономически загуби. За разлика от хроничната форма, тя не е съпроводена от диария и трудно би могла да бъде диагностицирана. Животните нямат апетит, а заради заболяването на стомаха започват да изостават в развитието си.
Рискови фактори и лечение
Заболяването се предава от животно на животно (най-често от свинята-майка на малките) или чрез заразените фекалии. Основни рискови фактори за възникване на болестта са постоянното запълване на помещенията, без да се спазва принципът "пълно-празно", не спазване на хигиенните изисквания и плътни подове в помещенията (пренасяне на бактерията чрез контакт с фекалиите). Стресът, причинен от транспортирането, високата плътност на отглеждане и прегрупирането например, допълнително намалява имунитета на животните. Не достатъчно добрите условия на отглеждане в помещенията (студ и висока влажност) или рязката смяна на състава на храната са също рискови фактори.
През последните години в много европейски свиневъдни ферми се наблюдава повишен инфекциозен фон. Вероятно причината е забраната да се използват антибиотици за стимулиране на растежа. В страните от Евросъюза заради пълната забрана за използването на тези стимулатори от януари 2006 година и изискването да се ограничи използването но антибиотици за терапевтични цели се очаква разпространението на Lawsonia intracellularis да придобие още по-сериозни размери.
Животните с остра форма на заболяването могат да бъдат лекувани с високи дози от антибиотици, които се дават през устата с вода или храна или се поставят инжекциозно. Освен това е важно да бъдат ликвидирани изброените рискови фактори.
Икономически последствия
Последствията от илеита в неговите субклинична и клинична форми са съществени и зависят от три фактора - възрастта и числеността на заразените животни, степента на заболеваемост. Наред с илеита има и други заболявания, които намаляват производителността в свиневъдните ферми. Според резултатите от икономическия анализ водещите ферми в Германия (най-добрите 25%) през 2012/13 година са достигнали 28,50 евро чиста печалба от всяко угоено и продадено животно. Средните показатели са 19,50 евро, а при най-нерентабилните стопанство този показател е още по-нисък - 9,50 евро.
Специалистът д-р Гюнтер Грандет , който работи като консултант в Долна Саксония, оценява тези загуби на над 100 млн. евро годишно за цяла Германия (при годишно производство от 46 млн. животни за угояване). Разбира се, причина за загубите не е единствено илеитът, но в обследваните ферми той е довел до значителни загуби.
За оценка на загубите от болестта д-р Грандет прави следния опит: изследва две стада с по 400 животни за угояване, като в едното прасетата са болни от илеит, а в другото са здрави. В края на угоителния период (около 114 дни) от здравото стадо са продадени 392 животни, които са достигнали кланичното тегло, при конверсия на храната 1:2,9. От боледуващото стадо след 122 дни (средно около 8 дни повече) кланично тегло са достигнали 380 животни (3 на сто по-малко), при конверсия на храната 1:3,1
Финансовите последствия от заболяването на животните от илеит д-р Грандет обобщава по следния начин: "Преките, видимите резултати са намалената печалба от реализацията на свинете и нарасналите разходи по храненето и ветеринарното обслужване. Страничен ефект е удълженият период за угояване заради намаления дневен прираст. Други негативни последствия са нарастналите разходи за електроенергия, тъй като болните животни се отглеждат при по-висока температури и повишени разходи на труд, защото животните трябва да се сортират и болните да се изолират". Освен това възниква нуждата от допълнително почистване и дезинфекция на помещенията.
За определянето на фактическите загуби могат да се сравнят крайните печалби в стопанства със и без илеит. При ниска степен на заразеност на стадото се следят само някои показатели и не е целесъобразно да се прави анализ на цялото стадо отбелязва д-р Гюнтер Грандет. В споменатия по-горе случай загубите се определят на 12,80 евро за всяко угоявано прасе.
Какво да правим?
Времето за продажба на преболедувалите животни може съществено да се различава в сравнение с това при здравите, тъй като първите по-бавно достигат тегло за клане. В тези случаи експертът съветва: По-добре животното да бъде заклано по-рано, отколкото прекалено дълго да се отглежда. В противен случай помещенията ще бъдат заети много време. Повторното запълване на помещенията може да стане едва след като е реализирано и последното животно от предишното стадо и помещенията са добре почистени и дезинфекцирани. Евентуално заболяване може да забави повторното запълване на боксовете с до 6 седмици. Теоретично в здрава ферма могат да се отглеждат до 2,79 стада, а при онези, където има илеит, - до 2,11.
Специалистът препоръчва да се направи точен анализ на данните, за да могат да бъдат предвидени евентуалните загуби. Това е особено важно при възникване на регресивни изисквания, а така също ще помогне да се определи целесъобразността на профилактичните мерки.
Отскоро на европейските пазари се появи ваксина за профилактика на илеита
Досега тя беше използвана само в САЩ. Оралният препарат според производителя дава продължителна защита срещу илеит, но не предпазва от заболявания от диария. Подобни клинични симптоми имат и други заболявания - тумори в стомаха, дизентерия, салмонелоза, класическа чума по свинете и пр.Ето защо преди да се използва препаратът, трябва да се определят причините за възникването на проблема.
Бактерията Lawsonia intracellularis се отделя нередовно и в малки количества по време на развитие на заболяването, което не позволява тя винаги да бъде откривана във фекалии. При съмнения за болестта и липса на причинителя в екскрементите трябва да се направят допълнителни изследвания на кръвта за наличието на антитела.
Заключение:
Заразяването с илеит в стопанствата за производство на малки прасето за продажба или за угояване може да донесе сериозни икономически загуби, тъй като заболяването не позволява да се развие напълно генетичният потенциал и увеличава разходите за отглеждането на животните. Печалбата намалява заради разнородността на стадото и ниския процент на постното месо.
Главното условие за профилактиката и лечението на илеита е откриването на инфекцията. Ето защо е толкова важно своевременното откриване на слабите места и рисковите фактори в стопанството./fermera.bg