По всичко личи, че животът на 42-то Народно събрание е към края си, но това по никакъв начин не намалява апетитите на управляващите партии към завземането на нови територии в икономиката. Този път дългата ръка на ДПС се протяга не просто към производството на тютюн, но се стреми да постави под свой контрол цялата верига – изкупуването на суровината, преработката, търговията със суров и преработен тютюн, вноса и износа на тютюневи изделия и на оборудването за производството им.
Това личи от внесения през изминалата седмица в деловодството на парламента проект за изцяло нов Закон за тютюна и тютюневите изделия. Да припомним, че повод за неговото изготвяне дадоха протестите на групи тютюнопроизводители в края на миналата и началото на тази година във връзка с проблеми при изкупуването на част от ориенталските тютюни. От тази гледна точка бихме могли да видим известна грижа за тютюнопроизводителите в част от текстовете на проектозакона, отнасящи се до отношенията между производители и изкупвачи.
Остава въпросът дали тези отношения трябва да бъдат предмет на уредба от страна на държавата, дали ще постигнат търсените ефекти и няма ли да създадат допълнителни проблеми. Ако към тези промени обаче, прибавим и всичко останало, което се предвижда в проекта, няма как човек да не се усъмни, че зад тази грижа за сектора прозират друг тип интереси. Основната цел на новия закон е да въведе обратно държавата в сектора като централизира цялата власт в ръцете на нов административен орган.
Философията на законопроекта в голяма степен е концентрирана в чл. 13, който казва: „Производството на тютюн се извършва по технологични инструкции за производство, бране, сушене и производителска манипулация, утвърдени със заповед на министъра на земеделието и храните.”
Предвижда се разработване на петгодишна национална стратегия за развитие на тютюнопроизводството (не успяваме да овладеем изкушението да го сравним с петилетните планове от времето на комунизма), която се приема от Министерски съвет по предложение на министъра на земеделието.
Предлага се създаването на Национална тютюнева камара – съвещателен и помирителен орган, съставен от представители на организации на производителите, преработвателите, производителите на тютюневи изделия и научните среди.
Една от неговите функции ще бъде да „участва в разработване на механизми за стабилизиране на пазарите на суров тютюн и намаляване на диспропорциите при предлагането и търсенето на суров тютюн, при спазване на приложимите правила за защита на конкуренцията”.
Налага се пълен контрол върху тютюнопроизводството – за да могат да произвеждат и съхраняват суровина, тютюнопроизводителите задължително ще подлежат на регистрация, при която са длъжни да предоставят подробна оперативна информация за производството си, както и за земите и основанието за ползването им, сключените договори за изкупуване, количества, сортове и произход както за предстоящата, така и за предходната кампания.
Предвижда се създаването на регистри и на изкупвачите и търговците с промишлено обработен тютюн, които също ще са длъжни да предоставят подробна информация за фирмите, помещенията за съхранение, произхода и основанието за притежаваните средства за извършване на дейност, както и програма за дейностите, които се предвиждат с изкупения тютюн. Промишлените преработватели се предвижда да подлежат на разрешителен режим. За регистрацията на изкупвачи, търговци и промишлени преработватели, естествено, ще има държавна такса.
От криворазбрана грижа за производителите вносителите на проекта са предвидили купувачите да „не могат да откажат изкупуване на договорените количества тютюн и до двадесет на сто от определените в договора прогнозни количества тютюн, произведени от същите площи”.
В случай, че възникне спор по отношение на качеството на изкупуваната стока между двете заинтересовани страни е предвидена възможност за арбитраж от независим експерт... одобрен от държавата. Лесно е да се предвиди до какви ефекти може да доведе поставянето на изкупвачите в такава неблагоприятна позиция.
Един възможен изход за тях би бил да започнат да задоволят нуждите си от сурови тютюни от съседни държави, където производството би се увеличило при проблеми с реализацията на българските тютюни. И при този вариант обаче пазарният играч пак ще бъде контролиран от нова свръх-агенция по тютюна, чието създаване се предвижда с проектозакона.
Основният механизъм за концентрация на власт в сектора ще бъде планираната от вносителите Изпълнителна агенция по тютюна, в която се съсредоточават изключително широки правомощия. Агенцията ще осъществява контрола по производството, окачествяването (чрез одобряването на независими експерти), изкупуването, промишлената обработка на тютюн, както и по отношение размера на максимално допустимите равнища на емисии в цигарите. Тя ще следи за спазването на настоящия закон и ще налага санкции и глоби.
На Изпълнителната агенция по тютюна се дава достъп до всички обекти, помещения и площи, както и до цялата документация на контролираните от закона физически и юридически лица. Агенцията ще може да налага глоби, предписания, да предлагат отнемане на разрешителни и регистрации, да изземва тютюн в полза на държавата.
Правомощията по издаване на разрешителни за производство на тютюневи изделия също се предвижда да бъдат прехвърлени към нея от Министерски съвет, както е в момента. С две думи, планира се създаването на своеобразна полиция по тютюна, която лесно може да служи за натиск и дори изхвърляне от пазара на неудобни или нежелани играчи.
В мотивите на вносителите към законопроекта най-вече се посочва необходимостта от ограничаване формите за незаконна търговия с тютюн и тютюневи изделия. Естествено, проектът не е придружен от оценка на въздействието или, иначе казано, от обосновка как предлаганите мерки ще спомогнат за постигането на тази основна цел и до какви ефекти могат да доведат по веригата.
В най-добрия случай, ако предложението бъде гласувано и прието, ще увеличи неимоверно административната тежест в бранша. В най-лошия случай законът ще бъде използван като средство за закрепостяване на тютюнопроизводителите към партията-вносител (която, едва ли има съмнение, ще поеме контрола над предлаганата агенция по тютюна), както и за натиск над определени пазарни играчи, ограничаване достъпа до търговията и преработката на тютюн, както и върху производството на тютюневи изделия, ограничаване на конкуренцията и създаване на предпоставки за клиентелизъм и корупция.
Николай Вълканов, Институт за пазарна икономика
