Андрей Андреев от новозагорското село Стоил войвода се занимава с млечно животновъдство повече от 30 години. В началото е отглеждал по-малко животни, но постепенно стопанството се разраства и днес стадото наброява 100 крави. Отделно обработва под аренда около хиляда декара пасища и земя, като така осигурява фуража за животните.
Заедно с колеги от областта Андреев често е търсел подкрепата от общински и национални институции за разрешаване на проблемите в региона.
В края на мандата на поредното правителство потърсихме оценката на фермера за управлението на агросектора и за взаимодействието на държавните институции с бизнеса.
Г-н Андреев, как оценявате работата на министерството на земеделието за последната година?
С всяко правителство надеждите ни за разрешаване на проблемите сякаш се стопяват. Не съм песимист, но проблемите в държавата на всички нива се трупат с годините и което е по-жалкото – не се решават. Идвайки на власт, поредните управници обещават промяна, но накрая се получава така, че се работи по инерция, сякаш пречките ще отминат от само себе си. А така не става. Хората по света от пустинята направиха рай, ние от рая ще направим пустиня, което е жалкото.
Какво очаквахте да бъде разрешено канкретно в областта на животновъдството?
Проблемите са много, но ще ви дам само един пример и той не е от животновъдството. През последнтите 4-5 години всяка зима ромите от новозагорските села упорито изсичаха всички лозя около града.
Имахме хиляда декара хубави лозя на 15 години, които бяха в най-голямата си сила. Неколкократно сме сигнализирали всички контролни органи – кметство, полиция, министерство. Жандармерията патрулира, но не смогва и в момента всичко е сринато. Хиляда декара пустеят в този плодороден регион, където хората можеха да изкарват пари от тези лозя. А сега са нито пасища, нито орна земя. Тази пустиня се разширява и изяжда плодородната почва. В момента някои се опитват да изкупят по 60-70 лева тази земя, но там собствнениците са много и няма как да направиш комасация. Аз почти станах медийна звезда да търся разрешение на този проблем. Но за съжаление, никой не се зае сериозно и сега от лозята остана само спомен. Това ми тежи.
Не сте ли поставяли проблемите пред земеделския министър Греков? Той правеше чести срещи с фермерите.
Когато миналата година Иван Станков предаде поста на Греков и идваха на изложението на животновъдите в Сливен, се обърнах към новия министър с думите «стойте здраво на земята и слизайте при хората». Нямам представа защо въпреки обещанията за диалог накрая управляващите винаги се дистанцират и проблемите не се решават. Жалкото според мен е , че много хора в министерството, от които зависи нашата работа, дори не знаят какво е да се обработва земята. Не са боднали и едно растение, за да знаят за какво отговарят.
Не говоря в буквален смисъл. Просто искам да обясня защо в България нещата не се получават, а в Европа – стават. Просто там администрацията има друго отношение, има уважение към труда на хората.
Какво е състоянието на животновъдните ферми във вашия регион?
Подобно на колегите от цялата страна сме на доизживяване. В Стоил войдова сме само двама – аз и една ферма с 40 крави. Останалите отдавна се отказаха. Ако трябва да говоря за сегашното състояние, то изключително ни пречи междуфирмената задлъжнялост. Въпреки опитите на правителството поне малко да помогне, забавянето в плащанията са големи. Мандрите например редовно ни плащат суровината месец, след като сме я предали, без да има лихви за това забавяне. Те се извиняват с търговските вериги, които наистина много ги мачкат. Но и на нас не ни е леко, защото всеки ден разходите си вървят.
Днес за 100 животни трябва да съм осигурил половин тон фураж. Дори да го произведа сам за него съм платил рента, заредил съм с нафта машините. Една туба нафта струва 60 лева. Никъде не ти дават на отложено плащане. Защо когато аз отида в магазина, търговецът не ми казва – вземи стоката, пък ми плати след месец. Не става. Затова настоявам навсякъде плащанията да бъдат навременни.
Поне въпросът с пасищата уреден ли е?
С последнтите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи развързаха ръцете на общините да продават. И те се възползват. Но големият проблем е, че мерите и пасищата се дават само за една година. Кой нормален бизнесмен, който иска да инвестира в поддържането на подобно пасище, ще се съгласи на едногодишен договор. Няма такъв.
Община Стара Загора даде пасищата на техните животновъди без аренда с нулева ставка, в Раднево им искат само един лев на декар, колкото да ги поддържат. Общината в Нова Загора ги дава по 6 лв. Дори и за 6 лева сме съгласни, но да бъде дългосрочно. Защото аз искам да инвестирам – да засея пасищата с детелина. А затова ще похарча 500 лева, защото ще поръчам хора, които да ги почистят от тръните и да го подготвят. Ако не съм сигурен, че поне 5-6 години ще го ползвам, защо да правя тези инвестиции. Затова и общините за по-лесно започнаха да продават и да пълнят бюджети с тези приходи.
И все пак, виждате ли някаква перспектива пред сектора?
Ще има перспектива, ако има политика. Но не виждам такава. В момента неволно сме набутани насила в сивия сектор на икономиката. Защото в пиковите моменти, както сега сме в кампанията за прибиране на сено, сме длъжни да наемаме сезонна работна ръка. Това обаче са безработни роми, на които държавата дава помощи и те не искат да бъдат регистрирани като заети. И насила ни карат да ги наемаме, без да го отразяваме счетоводно. Това е в наш минус.
На среща с председателя на парламентарната комисия по земеделие Светла Бъчварова предложих един вариант. Тя обеща да задвижи въпроса, но при сегашната криза, явно ще чакаме следващия кабинет.
Какво точно предложихте?
Кметовете и секретарите на общините да водят на отчет колко сме плащали на наемните работници по време на кампанията. И вместо аз да им давам на ръка за изработеното, това да го правят от кметството чрез ордер. Така държавата ще отрази моя разход за плащането, а социалното министерство няма да им дава социални като безработни. И няма да се получи така, че насила да влизам в сектор сивата икономика. А безработните да ни се присмиват зад гърба и да ни се подиграват, защото хем работим и плащаме данъци на държавата, хем им даваме безотчетни пари за селскостопанската работа, а те взимат пари за безработни. И това го знаят всички, но не се предприема нищо.
Доста болка сте събрали. Не виждате ли някакъв изход за сектора?
Искам да я видя, но не мога. Особено ме е страх от това, че след години и земеделието може да се превърне в пирамида, както стана със строителството. Ако утре спрат субсидиите, всички псевдоарендатори ще се махнат от този бизнес.
Вместо да се насърчава средният българин да се занимава със земеделие, сега се случва така, че шепа хора получават много. Те са недостижими и те диктуват политиката. Малкият го мачкат отвсякъде. Бил съм в Италия – не е така. Там работещите хора се толерират. Не знам дали и у нас някой ден това ще получи.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
