В края на миналата седмица представители на браншови съюзи от агросектора, неправителствени организации, фермери и бизнесмени обсъдиха проекта за новата програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г.
Основната цел на този диспут беше да се обобщят предложенията на хората, пряко ангажирани в земеделието, така че в следващите седем години страната да усвои европейските фондове в името на едно по-модерно земеделие.
Пред Farmer.bg Тервел Николов, управител на българо-холандската компания „ВИССЕР - Опора” изрази становището си като мениджър и представител на две от основните си компании, с които той партнира - двете оранжерии «Екозеленчуци» в Силистра и V & VGD в Петрич..
Самата „ВИССЕР - Опора” е семейна фирма, която започва работа на пазара от 1992 г. Първоначално се занимава само с търговия със семена, но впоследствие фирмата се разделя и Николов поема вноса и търговията с прикачен инвентар, оранжерийни конструкции и най-различно селскостопанско оборудване. Днес компанията си партнира основно с фирми от Холандия.
Г-н Николов, как оценявате дискусията и дали предложенията на бизнеса ще бъдат чути?
Дори в последната минута, все пак администрацията успя да представи плана си за следващия програмен период. Остава да видим дали дискусията не беше проведена формално или наистина някои от предложенията на бизнеса ще бъдат възприети.
Искрено се надявам този път усвояването на ресурса от европейските фондове да не бъде със същите темпове, наблюдавани през изминалите седем години. Очакваме администрацията да си е взела поуки и да предложи работещи мерки, а не всичко да изглеждат добре, но само на хартия.
Затова ли се отказахте да вземете думата, въпреки че възнамерявахте да се изкажете?
Желаещите да се включат бяха много и просто не стигна времето.
Какво възнамерявахте да предложите в своето изказване?
Основното ми предложение е свързано с така наречените приоритети. В своето експозе от министерството заявиха, че смятат да насърчават заетостта през следващите 7 години. Само че аз не чух как точно ще бъдат насърчавани основните сектори, които осигуряват най-голямата заетост.
А в селското стопанство тези подотрасли са животновъдството и оранжерийното производство, защото само те осигуряват целогодишна заетост. Всички останали производства от растениевъдството разчитат на сезонни работници.
В оранжериите е доказано, че един работник отговаря за отглеждането на продукцията от един декар, което е изключително висока заетост в земеделието, ако инвестициите в този сектор се повишат.
Да, но производството на зърнени и технически култури също дава немалка заетост, макар и сезонна и други фермери биха оспорили вашето твърдение.
Това е така, но в производството на зърнени и технически култури фермерите вече са заели своите позиции и няма как да увеличат наеманата от тях работна ръка. Защото при съществуващата модернизация те могат да отглеждат 5 хиляди декара с един наемен работник.
Ако искаш заетост, трябва целогодишно да отглеждаш зеленчуци в оранжерия, или пък да имаш животновъдна ферма. Затова смятам, че ако се разкрият повече оранжерии, това наистина ще привлече повече хора, а ще повиши и тяхната квалификация, защото зеленчукопроизводството изисква повече умения и познания.
Затова и по време на дискусията исках да попитам по кои от мерките биха могли да насърчават двата подсектора, както това се прави в останалите европейски държави.
Какви други забележки имате по новата програма?
По отношение на мерките за финансиране на консултантска дейност имам въпроси и те са свързани с насоките, в които ще се провеждат тези консултации.
Модерното земеделие е немислимо без хидропониката (отглеждане на растенията без почва), но в тази област в България има силен недостиг от професионални кадри.
Аз работя с този сектор и на това обсъждане представлявам две големи български оранжерии, които имат големи затруднения с консултантската дейност. Проблемът е, че в България няма подготвени специалисти по хидропоника, затова е необходимо да се ползват чуждестранни експерти.
Страната ни силно се нуждае от насърчения в подобни консултантски услуги и това би трябвало да бъде записано в предстоящите наредби. Според мен е задължително да се подволи на чуждестранни фирми да провеждат подобни консултации в страната, защото в България няма налични професионалисти. Ако тепърва се инвестира сериозно в университетите, за да се създават подобни специалисти, едва след 4 години бихме имали подготвени експерти по интегрирана растителна защита и хидропоника. Това означава, че един перспективен бизнес няма да може да се развива в следващите 4 години, ако наистина няма субсидии за ползването на външни експерти.
Вие имате преки наблюдения от прилагането на пазарите на производителите в Холандия. Смятате ли, че новата програма за селските райони ще подкрепят сдружаването сред българските производители”?
Силно се надявам този процес да се отпуши. На пръсти се броят организациите, които досега са се сдружили в името на това да предлагат заедно продукцията си, като редуцират разходите си.
Надявам се този проблем да бъде преодолян и недостигът на доверие, което хората имат към институциите да изчезне. Както виждате, на администрацията й трябваше половин година да подготви проекта на стратегия, който трябваше да ни бъде представен много по-рано. Знаете, че в останалите европейски държави това приключи преди месеци и техните програми вече са одобрени от Брюксел.
Затова дрпебните производители нямат доверие на българските институции и не очакват да им се предложат наистина работещи модели. А това е жалко.
Какво одобрявате в проектопрограмата?
Приветствам европейското решение да се намалят социалните дейности, които до момента се подпомагаха в общините. Не може институция, които има в името си думата „земеделие”, имам пред вид фонд „Земеделие”, да се занимава с отпускане на средства за детски площадки и градинки. Според мен те трябва да се конецентрират единствено към проекти, които пряко да обслужват земеделието.
Интервюто взе:
Екатерина Стоилова
