Стрептокарпус - красота в саксия

19-10-2004 г. Стрептокарпусът е саксийно растение. То наподобява глоксинията, известна още като синингия, но е по-невзискателно от нея и се отглежда по-лесно, а освен това цъфти по-продължително. Родина на стрептокарпуса е Южна Африка. Широко приложение е намерил едроцветният хибриден вид (Streptocarpus hibridus grandiflora). Формата на цвета е фуниевидна, петделна в периферията. Може да бъде обагрена в чисто бяло, розово, червено, синьо, а също така има и сортове с двуцветна багра. По отношение на температурата растението не е взискателно, но най-добре се развива при стайна температура. Обича много светлина, но не понася директно слънчево греене. Към влагата изискванията му са за умерено до по-усърдно поливане. Понася и леко засушаване между две поливки. Добре се развива на почвена смеска от листовка и чимова почва с прибавка на рогови стърготини. Подхранването трябва да е по-оскъдно. Пресаждането всяка година е желателно поради това, че растението е многогодишно, но особено когато е в начална фаза на растеж и развитие, се налага няколко пъти пресаждане в по-големи саксии. Цъфтежът е продължителен и се наблюдава от март до късна есен, но декоративността си запазва и след прецъфтяване. Стрептокарпусът се размножава чрез семена или листови резници, които се вкореняват. Сеитбата се извършва още през януари в топли оранжерии, когато е за бизнес, или в сандъчета в топло помещение. До поникването и след това да не се излагат на пряко слънце, а да се засенчва, като се поддържа умерена влага и топлина на поникналите растения. След няколко седмици от поникването семеначетата (малките растения) се пикират, а по-късно се засаждат самостоятелно в малки саксийки, последвано от няколко пресаждания в по-големи, до оформяне на добре развити растения. Освен че ще ви радва със своята декоративност, стрептокарпусът може да донесе и приход на предприемчивите и имащи възможност за отглеждане на това стайно растение, по-слабо познато на любителите.