Захарната царевица е с отлични вкусови качества. Тя е едногодишно житно растение и по начина на отглеждане малко се различава от обикновената царевица. Също като нея изисква повече топлина и затова се засява, когато температурата на почвата достигне 10-12С и опасността от късни слани е преминала. Ако след поникването й има слана, температурата падне до минус 3 С и опърли листата, то след кратко време тя се възстановява и не се налага презасяване.
В Северна България можете да засеете сладката царевица през втората половина на април, а в Южна България - 5-10 април. Засява се на гнезда или редово на 70 см ред от ред, на дълбочина 10 см.
За разтрошаването на образувала се кора или за унищожаване на рано появили се плевели, посевът може да се бранува с леки брани, още преди да са поникнали семената или растенията да са на височина не повече от 8-10 см. Растенията се окопават в междуредията плитко, за да не се повреждат корените й близки до повърхността.
Критичният период по отношение на влагата е до и по време цъфтежа. Тогава се полива при нужда, защото нараства интензивно и натрупва растителна маса.
Прибирането на сладката царевица става в млечна зрелост на зърното. Млечната зрелост обикновено продължава 2-3 дни и при висока температура този период драстично намалява. Обикновено настъпва от 22 до 30 дни след цъфтежа. Моментът се определя като се забели кочан и с нокът се натисне зърно. Ако изтича мляко, настъпил е моментът за прибиране. Кочаните трябва да се откъснат и бързо да се консервират, защото доузряването продължава.
