Днес е последният ден от седмицата, известна в народния календар като Сирни заговезни (Прошка). Един от най-хубавите пролетни празници преди Великден, в който се изпълняват различни обреди и обичаи.
На този ден младите по традиция искат прошка от възрастните. Затова празникът е познат още и като Прошка (В някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника Прошка).
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На трапезата се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват.
В неделя се палят огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.Oбичаят оратници това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал.
Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
През тази седмица на много места празникът се отбелязва и с кукерски игри.
До началото на 20-и век Римската църква е празнува Заговезни в сегашната първа постна неделя.
В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от „Пепеляна сряда“. При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник.
Най–съществният ритуал на този ден е искането на прошка. При срещата по–младите се навеждат и целуват ръка на по–възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи.
Денят след Заговезни се нарича Пепеляна сряда. Започват Великденските пости. Забранени са всякакви веселби, песни и танци. Не се правят никакви годежи и сватби. Жените е желателно да носят тъмни дрехи, без всякакви накити. Бабите плашат децата, че който яде блажно, ще го вземат кукерите.
