Поради изключителната актуалност на въпроса дали с подпомагането на първите хектари на площ държавата ще се откаже да постави таван на плащанията за големите ферми Farmer.bg отново публикува част от анализа на Института по агростратегии и иновации, направен миналата година. Пълният текст може да се намери на интернет страницата на института www.agroinovations.bg.
Още откакто директните плащания се въвеждат в Общата селскостопанска политика (ОСП), тяхното неравномерно разпределение привлича сериозно внимание и предизвиква сериозни дебати в Европейския съюз. Документ на Европейската комисия (ЕК) разкритикува разпределението на плащанията, отбелязвайки, че "80% от подкрепата отива в 20% от фермите, които обработват по-голямата част от земите, използвани в земеделието".
Пропорциите са се запазили едни и същи както в ЕС-15, така и в ЕС-12. По данни на фонд "Земеделие за 2012 година 2.4 % от бенефициентите в България получават 84 % от директните плащания.
Предложената схема за допълнително плащане за първите хектари първоначално беше предложена от Франция. Последният вариант на законодателство на ОСП беше одобрен от комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент на 30.09.2103 година.
Един от основните моменти в тези последни законодателни промени е решението върху така силно дискутирания в България въпрос за тавана на директните плащания.
Предварително беше взето решение сумите над 150 000 евро, които едно стопанство получава, да бъдат намалени с минимум 5 %, като в калкулацията на сумата се включва само базовото плащане.
От приходите на стопанството от директни плащания държавата членка може да реши да се извадят разходите за заплати и осигуровки. Например, ако едно стопанство трябва да получи 170 000 евро, а разходите му за заплати и осигуровки са 25 000 евро, то те се изваждат от сумата за получаване и бенефициентът не надвишава прага от 150 000 евро и субсидиите му не се намаляват.
Дава се възможност на държавите членки да не прилагат тази схема за редуциране на директните плащания, но само при положение, че решат да използват схемата за плащане на първите хектари.
Въпреки, че предложеното плащане ще бъде доброволно за държавите-членки, възможността да се прехвърлят плащания от по-големи към по-малки ферми ще запали страстни политически дебати в повечето страни от ЕС. Повече ще са фермите, върху които това плащане ще има благоприятно въздействие, отколкото тези, които ще загубят от въвеждането му.
Допълването на основното плащане за първите хектара на всяка ферма ще бъде доброволно за държавите-членки, които биха могли всяка година решават дали да се възползват от възможността през следващата година.
За финансиране на плащането държавите-ченки могат да използват до 30% от годишния финансов пакет, гласуван за държавата-членка. Преразпределителното плащане не може да бъде по-високо от 65% от национално или регионално средно плащане за хектар. Този размер не може да бъде по-голям от 30 хектара или от средния размер на земеделските стопанства в държавите-членки, чиито среден размер е повече от 30 хектара.
Държавите-членки трябва да гарантират, че разполагат с ефективни клаузи срещу заобикалянето на правилата, които ще попречат на земеделските производители да разделят техните стопанства с цел заобикаляне на правилата и осигуряване на предимство за получаване на преразпределително плащане.
Анализ на последиците от предложението за България
Институтът е направил няколко цифрови симулации за прилагането на схемата за първите хектари.
Експертите изхождат от факта, че схемата за преразпределителното плащане няма да има отражение върху фермери със стопанства, които са с размер под 1 ха (0.5 ха за трайните насаждения), защото те не са допустими и сега по директните плащания и в случай, че страната реши прилагането на идентични минимуми, тези фермери няма да бъдат допустими за получаването на базово плащане след 2013 г. и съответно остават извън обхвата на схемата за преразпределителното плащане.
Разгледани са 4 възможни сценария за определяне на размер на първите хектари:
- 6 ха – средният размер на земеделските стопанства в България, посочен в анекс VI от предложението за регламент за директните плащания;
- 10 ха – средният размер на земеделските стопанства, съгласно данни от преброяването на земеделските стопанства през 2010 г.;
- 20 ха – избран произволен размер на стопанства;
- 30 ха – максималният размер на първите хектари, който е възможен съгласно чл.28g от проекта на Регламент за директните плащания.
При направените симулации и изчисления става ясно, че реално не се наблюдават загуби по схемата в глобален аспект, а се извършва преразпределение на средствата към по-малките земеделски стопани за сметка на по-големите. Не съществува повишен риск от неусвояване на средствата в генерален план.
С увеличаване размера на първите хектари се увеличава и общата допустимата площ, която ще се възползва от това допълнително финансиране, като при 30 хектара горна граница над 20% от площта по СЕПП в България ще бъде допустима за подпомагане по тази схема.
На над 86% от земеделските производители цялата площ на стопанството ще бъде подпомагана по схемата за първите хектари, като само около 13 % от бенефициентите по СЕПП ще имат площи извън тази схема.
С увеличаване размера на първите хектари от 6 ха до 30 ха се увеличава и общият размер на допустимата за подпомагане площ, която ще се възползва от преразпределителното плащане.
Така се увеличават средствата, необходими за покриване на субсидията за тях и съответно намалява размерът на базовото плащане. Реално не се наблюдават загуби по схемата, а се извършва преразпределение на средствата към по-малките земеделски стопани за сметка на по-големите. Не съществува повишен риск от неусвояване на средствата.
Колкото е по-висок размерът за първите хектари, толкова повече земеделски стопанства ще могат да се възползват от по-високи плащания. С увеличаване на размера на първите хектари обаче се увеличава и броят на стопанствата, които ще получат по-ниски плащания. Следователно, колкото повече се увеличава размерът на първите хектари, толкова по-голямо преразпределение на средства има от големите към малките стопанства.
Изчисляване на базовото плащане при варианта с 5 % намаляване на субсидиите над 150 000 евро, т.нар. „таван” на плащанията.
При избора на този вариант ставката на базовото плащане на хектар се увеличава значително в сравнение с варианта с избор на схемата за първите хектари. При получената базова ставка от минимум 5 %-то намаление ще бъдат засегнати стопанствата с обща допустима площ над 1600 хектара. Изчисленията са направени, без да се приспадат разходите за труд на стопанствата.
Изчисляване на плащанията, които земеделските стопанства ще получат, в зависимост от размера на стопанството, ако се избере варианта с редуциране на плащанията над 150 000 евро с минимум 5 %
При този сценарий стопанствата с размер на допустимата площ над 1600 ха ще получат редукция в плащанията за сумите над 150 000 евро, които получават. Средният размер на базовото плащане на хектар намалява прогресивно с до само 4.6 % на хектар за стопанства над 15 000 хектара.
Съпоставка на доходите на земеделските производители според размера на стопанствата им при различните варианти на използване на схемата за първите хектари сравнимо с доходите им ако се използва варианта с намаляване на директните плащания с минимум 5 % за суми над 150 000 евро
Изводи
Въвеждането на преразпределително плащане ще има много силен, положителен ефект върху доходите на малките и средни земеделски производители и ще подпомогне подобряването на ефективността и качеството на тяхното производство.
Минимум 94 % от земеделските производители-заявители по СЕПП ще получат по-голяма субсидия на единица площ, ако България избере да въведе схемата за първите хектари, в сравнение с избора на намаляване с минимум 5 процента на плащанията над 150 000 евро.
В същото време, този голям процент земеделски производители обработват само около 1/5 от земята, като останалият малък процент земеделски производители, обработва над 80 % от допустимите по СЕПП площи, като за тях избора на схемата за преразпределително плащане ще има по-неблагоприятен финансов резултат в сравнение с варианта за редуциране на плащанията над 150 000 евро.
Изборът на един от двата варианта-схема за първите хектари или намаляване на плащанията над 150 000 евро е политическо решение на Република България, съобразено с приоритетите и целите на правителството. Необходимо е да се проведе широк обществен дебат с всички заинтересовани страни и след това да се вземе това важно решение.
