Домашната или високата куркума (Curcuma domestica) се ражда в Югоизточна Индия и именно тя се използва в кухнята. Съществуват и декоративни видове, които могат да се използват само за украса.
Това е многогодишно тревисто растение с дебело клубеновидно коренище. Има големи, дълги до 1 м, прикоренови, елиптични, продълговато-елиптични или линейноланцетни листа. Цветовете са дребни, в ефектни класовидни съцветия. Декоративност на растението придават големите до 15 см прицветници с разнообразна окраска: жълта, бяла, виолетова и розова. Цъфтят през юли-октомври и колкото по-топло е помещението, толкова по-рано тя се събужда.
Куркумата се нуждае от топло и с висока влажност на въздуха място, което задължително е добре осветено. Светлината трябва да е ярка, но разсеяна. Ако отглеждате куркумата на перваза на прозореца, се препоръчва да използвате допълнително осветяване, за увеличаване на продължителността на деня до 16 часа. При недостатъчно осветление куркумата расте по-бавно, съкращава се продължителността на цъфтежа, намалява се интензивността на окраската на цветовете. Ако деня за куркумата продължи около 8 часа, то тя изпада в покой.
Куркумата е превъзходно растение за балкони и тераси, но там трябва да ги засенчвате. Оптималната температура за тях е не по-ниска от 18-20°С, въпреки че растението може да понесе и кратковременно захлаждане до 7°С.
В края на март-началото на април коренищата на куркумата се засаждат в свежа, рохката и много хранителна почва. В саксията се прави дебел дренажен слой, за да може субстратът да не се преувлажнява.
Куркумата се полива умерено. В началото на сезона растенията се нуждаят от повече азотни, а по време на цъфтежа – от повече фосфорни и калиеви торове.
През късната есен настъпва периода на покой и куркумата “хвърля” листата си. След като отмре надземната част, коренищата се съхраняват в прохладно място при температура около 15°С, в саксия, като рядко и леко се увлажнява почвата, за да не се допуска пресъхването на корените.
