Farm Weekly
Няма фермер, който да не се стреми в реално време да контролира необходимостта на растенията от торове, динамиката на разпространението на насекомите и плевелите, състоянието и развитието на растенията, наличието на влага в почвата. Бъдещето прецизно земеделие е немислимо без използването на безпилотни летателни апарати. Фермерът Даррин Ли е първият в Австралия, които вече интегрира безпилотните летателни апарати (БПЛА)или т. нар. дрони в технологията на отглеждането на зърнени култури. За първи път той използва БПЛА през 2013 година и вече не се съмнява в ползата от тази технология. Даррин Ли обработва 65 хиляди декара земеделски земи и отглежда 5 хиляди овце.
“Събирам данните от моите земи от 1998 г, в това число информация за състоянието на почвите, - казва фермерът, - Заедно с БПЛА започнах да използвам ново програмно осигуряване, което е съвместимо с вече събраната база данни и позволява да се обработват архивните и новите масиви от информация с по-добра производителност”.
С внедряването на БПЛА фермерите получават възможност в реално време да контролират необходимостта на растенията от торове, динамиката на разпространението на насекомите и плевелите, състоянието на развитието на растенията, наличието на влага в почвата. БПЛА събира данните в необходимото време, без значение от сезона и типа на текущите селскостопански работи. Скоростта на получаването на данни и независимостта са главните предимства на БПЛА.
“САМОЛЕТЪТ-РОБОТ ПОМАГА ДА СЕ ИЗВЕДЕ КАЧЕСТВОТО НА УПРАВЛЕНИЕТО НА СТОПАНСТВОТО НА НОВО НИВО
Технологията не само ми освобождава времето за решаването на други задачи, но и дава пълна и достоверна информация за състоянието на изследваните ресурси, тоест полята. Перспективите за използването на БПЛА са огромни, - казва Даррин Ли. - Първостепенните задачи, които ще решаваме с помощта на БПЛА са контролът на развитието на културните растения и плевелите. Когато се справим с решението на тези задачи, ще започнем да развиваме и други направления, например да определим необходимите норми за внасянето на торовете или да прилагаме диференцирана сеитба. БПЛА е нова технология, и е възможно да не мога да си представя докрай нейните възможности”.
Сред първостепенните задачи на БПЛА, които Даррин възнамерява да проведе е уточняването на вида на почвите. Технически
НЯМА ПРОБЛЕМИ БПЛА ДА СЕ ВНЕДРИ В СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ КОМПОНЕНТИ НА СИСТЕМАТА НА ПРЕЦИЗНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ
работещи в дадена ферма. Форматът на данните, в които са закодирани електронните карти от БПЛА е съвместим с останалите GPS-системи. Данните за състоянието на посевите, получени от минимално възможна височина от 5 метра и притежаващи прекрасна детайлизация, могат да бъдат предадени към компютъра на трактора или пръскачката. Ако машините са оборудвани със съответните високоточни прибори и системи, то точността на работа на тандема БПЛА+изпълняваща машина достига 2 см.
Според данните на ежегодният “Доклад за икономическото въздействие на безпилотните летателни апарати в САЩ”, издаван от Международната асоциация на безпилотните системи за придвижване (AUVSI),
В САЩ ДО 2025 ГОДИНА ПРОДАЖБИТЕ НА БЕЗПИЛОТНИ ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ (БПЛА) ЩЕ НАРАСНАТ 8 ПЪТИ
Около 87 на сто от продадените устройства ще работят в селското стопанство. Основание за такава прогноза е нарастващият интерес на земеделците към използването на БПЛА в прецизното земеделие, в това число за картографиране на полета.
Защо сред всички достъпни инструменти за получаването на електронни карти на полята, карти на добивите, N-сензори, уреди за измерване на електропроводимостта на почвата, спътници, именно БПЛА ще се радват на подобно грандиозно търсене? Защото БПЛА е
АВТОНОМНА СИСТЕМА, СПОСОБНА БЪРЗО ДА СЪБЕРЕ ИНФОРМАЦИЯ И ДА НАПРАВИ СНИМКИ С ГОЛЯМА РАЗДЕЛИТЕЛНА СПОСОБНОСТ.
И най-важното - стойността на малките БПЛА, а именно такива се използват при картографирането, е относително ниска. Сам по себе си безпилотният летателен апарат е само платформа за инструмента за събирането на данни. В картографирането на нивите участват три компонента, еднакво важни помежду си: БПЛА, камера+предавател на информацията, програмното осигуряване на работната станция (компютър). Техническото реализиране на всеки от тези компоненти е различно. Обща черта на съвременните БПЛА е тяхната миниатюрност или стремежът към нея. Изхождайки от спецификата на използването им в полски условия, БПЛА трябва да бъдат малки (да се побират в един квадратен метър), леки (от 0,5 кг), удобни за транспортиране в автомобил. Снимачното оборудване трябва да бъде защитено от повреди при кацането на апарата върху почва или трева.
Размерите на камерата и съпътстващото оборудване обикновено се вместват в един квадратен дециметър, а теглото им е от 30 до 200 грама.
Работата с БПЛА изисква компютърна грамотност. Маршрутът и височината на полета се задават предварително през интерфейса на компютърната програма. След влизането на полето и запускането на апарата в нужната точка, полетът на БПЛА може да се следи и контролира посредством безжична връзка през USB-модем, съединен към компютъра.
ВИСОЧИНАТА И СКОРОСТТА НА ПОЛЕТА ЗАВИСЯТ ОТ АПАРАТА
Важен е например такъв момент: може или не може БПЛА да излита и каца с нулева хоризонтална скорост. Преимуществата на БПЛА, при които подемната и движещата сила се създават от носещите витла (както при въртолета), се проявява във възможността да се разгледа някой участък на полето с максимална детайлизация. Недостатъци на подобен клас летателни апарати в сравнение с тези, при които движещата сила се създава с помощта на криле са традиционни: по-ниска максимална скорост на полета и по-висока консумация на енергия.
Източник на енергия за БПЛА е обикновен литиево-йонен акумулатор, който е широко разпространен в битовата електроника. Височината на полета на БПЛА за въздушни снимки на полетата е 100-700 метра. При това камерата на няколко снимки (10-12) запечатва земен участък с площ 60-500 ха. Един работен ден (с прекъсвания за запуск, тъй като непрекъснатото време на полета продължава от 30 до 60 минути, максимум 90 при безветрено време) е достатъчен, за да се документират характеристиките на площ от около 2 000 ха.
Главните технически характеристики на камерата са нейната разделителна способност в мегапиксели и режимът на заснемане. Камерите с минимални характеристики виждат полето в спектъра на видимата светлина. По-усъвършенстваните аналози могат да заснемат полето в инфрачервения диапазон, необходим за изучаването на вегетационния индекс (NDVI) на растенията. Някои видове програмно осигуряване, съпътстващо камерата, умеят
ПО ДВУИЗМЕРНИ СНИМКИ ДА СЪЗДАВАТ ТРИИЗМЕРНО ИЗОБРАЖЕНИЕ
което може да бъде полезно за прецизното земеделие.
Разделителната способност на снимката зависи от качеството на камерата, височината на полета и може да е от 1 до 5 кв. метра на всеки мегапиксел. Някои производители съобщават за детайлизация 3-15 кв. см на 1 пиксел - изглежда, че именно този размер ще се утвърди като стандарт в отрасъла. Високата детайлизация ще бъде полезна за извършването на работи с висока прецизност, например при вариращото опръскване на растенията с пестициди.
Заснетият материал се изпраща за обработване. Програмното осигуряване на работната станция “сглобява” отделните снимки на полята в карти; операторът идентифицира всяко от полята, присвоявайки му уникален номер; данните за актуалното състояние на всяко от площите са готови за използване от други устройства, например тороразхвърлячки за микроторове.
За БПЛА, както и за всеки друг вид техника, е присъщ планиран работен ресурс. Някои производители заявяват капацитет от 200 полета.
Цената на БПЛА силно варира и зависи от работните характеристики на всеки от важните компоненти (самолет, камера, програмно осигуряване) и може да бъде от 4 хиляди до 12 хиляди щатски долара.
Бурното развитие в използването на БПЛА в страните от ЕС, САЩ и в Автралия се забавя не от техническата, а от правната страна на въпроса. Новостта на технологията предизвиква внимателно поведение от страна на официалните власти при издаването на разрешения за полети, в някои страни такива разрешения засега въобще не се издават.
Както съобщава European Journalism Observatory от правна гледна точка Австралия е една от най-добре настроените страни по въпроса за използването на БПЛА. Там през 2002 г. е приет закон, които регламентира използването на БПЛА за граждански цели.
Основните поблеми, свързани с използването на БПЛА са две - риск от сблъсък със самолети, както и конвенционалността, тъй като те са оборудвани с камери. От друга страна
ПОЛЗИТЕ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ СА ОГРОМНИ
- както по отношение на получаването на информация за състоянието на полята, така и за създаването на нови работни места и нови високотехнологични продукти.
Както казва Оле Грин, ръководител стратегичско развитие на Kongskilde Industries, която се занимава с разработването на подобни летателни апарати в Европа: “БПЛА, които в допълнение към обикновената камера, могат да бъдат оборудвани с камери, чувствителни към температурите могат да се използват за идентифициране на животни пред комбайните или оценяване на състоянието на полето, много по-рано от всичко известно досега”./fermera.bg
