Плевели могат да се считат растенията, които не следва да присъстват сред отглежданата култура. Причините, поради които те са нежелани, са многобройни: Отнемат светлината, пространството и усвояването на минерали от почвата. Намаляват добивите, снижават качеството и водят до проблеми при съхранението на картофите. Някои плевели или семената им може да са отровни за животните и човека и поради това не трябва да се допускат в продукцията; Повечето от плевелите са гостоприемник за всякакви видове вредители и болести /нематоди, вируси, насекоми/.
Плевелите могат да окажат вредно влияние върху узряването на посевите - процесът се забавя или има неравномерност при зреенето. Плевелите могат да се отразят негативно върху процеса на изсушаване на продукцията. Ако плевелите са прибрани с продукцията, те пречат на нейното съхранение; Неузрялата продукция създава проблеми при съхранение и се влошава качеството.
Освен споменатите по-горе проблеми, плевелите в повечето случаи образуват семена и поради това се възпроизвеждат бързо. Не е необичайно коефициентът на възпроизвеждане да достигне сто. Плевелите могат да се разделят на няколко групи в зависимост от методите за борба с тях: Едносемеделни и двусемеделни или едногодишни и кореново-издънкови плевели.
Като цяло може да се обобщи, че хербицидите, особено в наши дни, са разработени за борба с плевелите по строго специфични начини. Това означава, че при проблем с определен плевел, трябва да се третира със съответен хербицид.
От друга страна хербицидът не трябва да влияе на самата култура; поради това хербицидът трябва да е селективен. Борбата с плевелите може да се води с различни подходи. Важно при разработване на стратегия за контрол на плевелите е да се разработи план за борба с плевелите възможно най-ефективно на ниска цена. Тоест проблемът с плевелите не трябва да се счита като такъв за отделната култура, а като задача за цялото стопанство. Поради това мерки да се вземат в подходящия момент, когато ще бъдат най-ефективни и /или евтини.
Борбата с плевелите може да се осъществи по няколко начина:
- Механично:
- Обработка с машини- есенна дълбока оран, предпосадъчни обработки и вегетативни обработки;
- Плевене;
Химично:
Универсални хербициди;
Моно-семеделни хербициди;
За младите издънки;
За кореново-издънкови;
Унищожаване на дву-семеделни:
За младите издънки
За кореново-издънкови
Стратегия за борба с плевелите
Имайки предвид цената на хербицидите, в повечето случаи се препоръчва преди всичко борба с механични средства или по време на отглеждане на прешественика на картофите.
Основните плевели при картофите са:
Едногодишни едно-семеделни /напр. Echinochloa crus-galli, Poa annua/
Многогодишни едно-семеделни /напр. Agropyron repens/
Едногодишни дву-семеделни /напр. Matricaria chamonilla, Sonchus oleraceus/ asper, Galeopsis tetrahit, Sinapsis arvensis, Urtica urens, Senecio vulgaris, Polygonum persicaria, Chenopodium spp, Polygonum convolvulus, Solanum nigrum/
Многогодишни дву-семеделни /напр. Cirsium arvense, Sonchus arvensis, Convolculus arvensis, Epilobium palustre/
други, непр. Carex spp., с които борбата се води трудно.
Първата стъпка трябва да е да се узнае какви проблеми относно плевелите се очакват в периода на отглеждане на картофите и вероятната им степен на развитие. Познаването на врага е половин спечелена битка.
Борбата с предимно многогодишни плевели показва, че мероприятията трябва да се провеждат по време на отглеждане на културата предшственик, ако е възможно например в житни или затревени площи. В терени с такива растения може да се приложат лесно множество евтини хербициди, които да обхванат голяма група плевели. Прилагането на глифозат /Раундъп/ е добре позната мярка преди жътвата на житни култури /прилага се поне седем дни преди прибиране на реколтата/, както и унищожаването на пасищата преди да бъдат изорани.
Борбата с главно едногодишни едно- и две-семеделни плевели, израстващи след засаждане на картофите, като цяло не би трябвало да създава проблеми.
При по-тежки глинести почви се използва комбинация от окопаване и прилагане на хербициди /напр. Зенкор/ и това води до 70 – 80% успеваемост в борбата с плевелите. Това също показва, че останалите след третирането плевели трябва да се преодоляват чрез:
- бързо-израстващи картофени посеви /покриване на почвата, а също и на плевелите/;
- ръчно третиране /плевене/отскубване/, въпреки че по този начин може да се навреди на развитието на картофите, защото корените на картофите могат да бъдат повредени;
- химически контрол чрез пръскане под листата, така че да се третират само плевелите в самата бразда /в този случай, плевелите трябва да са малки и картофите не трябва да абсорбират хербицида/.
При песъчливи почви се води борба с плевели от съвсем друг спектър и прилагането на химичен контрол с т. нар. почвени хербициди /напр. Sencor/ е по-трудно, тъй като химичните вещества лесно се просмукват в почвата и могат да ограничат нормалната зона на растеж на корените на картофите /наблюдава се пожълтяване на листата на картофите/. В този случай, по-специално при едногодишни плевели се препоръчва механична борба, а химичните препарати да са допълнителна крайна мярка.
Механичният контрол чрез окопаване на картофите има положителен страничен ефект в борбата с Rhizoctonia solani.
Техника за пръскане
Когато се използват скъпи химикали, логично е приложението им да се извършва в оптимални граници, за да се постигнат отлични резултати. Това подсказва, че средствата за пръскане, като пръскачното оборудване, стабилизирането на пръскащото рамо, регулирането по височина на пръскащото рамо, на помпата, водопроводните тръби, дюзите и т.н. трябва да са оптимално добре съчетани, за да се постигне желания резултат. В противен случай се харчат излишни пари, а резултатите са лоши.
Затова първата стъпка при пестицидната борба е проверка на оборудването, за да се предодврати евентуален неуспех от третирането. Какво трябва да се направи?
Първо, начина на пръскане на всяка дюза по отделно и на цялата пръскачка се проверява за:
Начина на пръскане на всяка дюза:
Детайлно се проверява дали някоя от дюзите не освобождава по-малко от необходимото количество пръски и почистване на дюзите, които не пръскат добре.
Общото изпръскано количество от пръскачката:
Използва се тестова камера за пробно пръскане /лесно се конструира ръчно/
Следва да се провери позицията на пръскащото рамо и то да се стабилизира, за да се избегнат ненужни движения, които биха повлияли на посоката на пръскане.
Колкото е по-широка пръскачката, толкова е по-важна проверката на регулирането и стабилизацията.
Ако не е възможно регулиране на пръскачката по височина /фиксирано пръскащо рамо/, може да се приложат дюзи с по-различни ъгли на пръскане, за да се подобри резултата от третирането.
Заключение:
Проверка на водоподаването на всяка дюза;
Проверка на начина на пръскане от всяка дюза;
Проверка на начина на пръскане като цяло на пръскащото рамо;
Проверка на стабилността на пръскащото рамо /нагоре/ надолу, напред/ назад/;
Проверка на височината на пръскащото рамо спрямо посевите и регулиране на дюзите;
Прилагане на подходяща скорост на движение в зависимост от подаването на пестицида и налягането на помпата.
(Материала е предоставен с любезното съдействие на Агрико България)
