Антон Хаверкорт, експерт от Международния изследователски център на растенията (Plant Research International) от Университета Вагенинген (Холандия), смята, че след 40 години картофеният отрасъл в света ще се доближи до съвършенството. Според него страните с развито картофено производство през 2050 г. ще бъдат в състояние да решат почти всички проблеми на бранша. Това може да се постигне благодарение на бързото развитие на технологиите и колкото и странно да звучи, благодарение на глобалното изменение на климата.
„До 2050 г. концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата ще достигне от 380 ррт (cm3/m3) до около 600 ррт ( cm3/m3 ) - казва Хаверкорт и само благодарение на този факт добивът на картофи ще се увеличи с 30%.” Тези предположения се потвърждават от редица експерименти.”
Освен това, Антон Хаверкорт вярва, че увеличение на добива с още 20% ще има благодарение на увеличаване на картофения сезон: за сметка на глобалното затопляне, засаждането на картофите през пролетта ще може да става много по-рано, а късната есен ще удължи периода на прибиране на реколтата.
Развитието на информационните технологии ще даде възможност своевременно и безпрепятствено провеждане на дистанционно наблюдение на картофените полета, навреме да се определи появата на болестта и незабавно да се реагира за отстраняването й. Чрез сателитното наблюдение ще се следи състоянието на всеки клубен от засаждането му до доставката до крайния потребител. По този начин купувачът ще бъде в състояние напълно да контролира цялата верига на производство, съхранение и продажба.
В прогнозите си Антон Хаверкорт обръща особено внимание на факта, че през следващите 40 години, картофения отрасъл напълно ще се доближи до състояние на устойчиво развитие (sustainability), което означава хармония между бизнеса, човека и природата. С други думи, благодарение на иновационните технологии, земеделските производители ще бъдат в състояние да провеждат един успешен бизнес при отглеждането и продажбата на картофи, без да замърсяват околната среда и без да влошават състоянието на почвата. Освен това, картофения пазар ще се приближи до състояние на съвършена конкуренция, където няма да има монопол и всяка относително малка ферма ще заемат определен пазарен дял. Цените на картофите ще зависят изцяло от баланса на търсенето и предлагането.
