Най-често разпространените плевели в рапичните посеви

В последните години маслодайната рапица се очерта като една от стратегическите култури у нас, заради изключителната й рентабилност и значение като маслодайно растение. За постигане на желаните резултати освен високодобивни сортове и хибриди, спазване на технологията и адекватно торене, са необходими и редица растителнозащитни мерки - борба с плевелите, неприятелите, ранен контрол на болестите и др. Всички агротехнически мероприятия през есента, още с предсеитбената подготовка и сеитбата на рапицата, са насочени към оптимално развитие на растенията, за да презимуват успешно.

Заплевеляването на рапичните посеви оказва силно влияние върху растежа, развитието и формирането на добива. Плевелите са конкуренти на рапицата по отношение на основните й фактори за добива - вода, хранителни вещества, светлина; намаляват нейната студоустойчивост през зимните месеци, а лайката, лепката и други възпрепятстват и оскъпяват прибирането на реколтата. Ако посевът заплевелее във висока степен, добивът може да се намали с над 50%. Освен това заплевеляването във висока степен е една от възможните причини за разораване на рапичните посеви още през есента или рано напролет.
Зимната маслодайна рапица е с жизнен цикъл сходен на този с есенните житни култури. Плевелната растителност, която се появява в рапицата, е почти същата, както и в есенниците, което се дължи и на факта, че в сеитбообръщението най-честите нейни предшественици са житните култури.

[B%]При рапицата се различават два главни сезона за разпространение на плевелите: есенен и късноесен-раннопролетен.[%B]
Ранно есенно заплевеляване в рапчините посеви
Причинява се от групата на зимно-пролетните ефемери. Видовете плевели от тази група поникват през есента, зимуват във фаза розетка и приключват развитието си през следващата пролет (края на април-началото на май). Видно е, че жизненият им цикъл е почти успореден на този на рапицата. Това ги прави стопански много опасни конкуренти на културата, особено през есента – главно по отношение на хранителните вещества и влагата, която и без това е доста оскъдна при нашите условия в този сезон. Освен това тези плевели покриват с розетките си почвата и по такъв начин я охлаждат.
Най-често срещаните видове плевели в рапицата, представители на зимно-пролетните ефемери, са: мъртва коприва, войничица, бръшлянолистно великденче, полско великденче и др. Мъртвата коприва, освен че заплевелява посева, е вредна и с това, че рано напролет е първата паша за пчелите, което затруднява химическата борба с нея. Ако плевелите от тази група са силно намножени, те оказват неблагоприятно влияние и по време на прибирането на рапицата.

[B%]Късноесенно-раннопролетно заплевеляване[%B]
Причинява се от три основни групи плевели: пролетно-есенни (целогодишни) ефемери, ранни пролетни и зимно-пролетни.
Целогодишните ефемери поникват през пролетта и лятото, и почти през цялата вегетация се наблюдават растения в различни фенофази. Към тази група спадат: врабчови чревца, едногодишна метлица, персийско великденче, а с подобен жизнен цикъл са и някои от кръстоцветните плевели: овчарска торбичка, дива ряпа, див синап, попова лъжичка. Често заплевеляването с тях се вижда едва през пролетта, когато вече е невъзможно да се изведе борба с тях.

Ранните пролетни плевели поникват масово през април, цъфтят през май и до края на вегетационния си период формират семена. Представители на тази група са: дива ряпа, див овес, див синап, червена мъртва коприва, лепка и др. Трирогата лепка е най-опасният плевел сред тях. Лепката приема по-бързо хранителните вещества от културите сред които вирее и е доказано, че при наличието на 1,8 растения от нея в 1 кв. метър може да причини 5%ова загуба на добив при житните култури. При рапицата трирогата лепка създава големи проблеми както при прибирането - „спъва комбайна”, така и със замърсяването на реколтата от рапица, защото нейните семена не могат да се отделят от тези на лепката. При това семената на лепката запазват кълняемост около 10 години.

Зимно-пролетните плевели са най-голямата група, широко разпространени в рапичните посеви у нас. По-голямата част от семената им покълват през есента, а останалите през пролетта. Между най-важните представители от тази група са: ветрушка, полска лисича опашка, едногодишен райграс, обикновена синя метличина, полска овсига, див мак, врабчово семе, полско лютиче, лечебна лайка, видове глушина и др. С особено висок вреден потенциал сред посочените плевели са дивият мак, лайката, подрумичето, ветрушката. 22 бр. растения от див мак в 1 кв. м рапичен посев могат да причинят 5%-ова загуба на добив. Семето на дивия мак запазва кълняемост около 40 години. Измерими щети причиняват и 25 бр. ветрушка на 1 кв. метър. Подобно на трирогата лепка стъблото на ветрушката се увива около работните органи на комбайна и причинява трудности при жътвата.

Самосевките от житни култури също могат да се обособят като вредни плевели за рапицата. Тяхното намножаване е свързано с времето на жътвата и до голяма степен с качествената основна и предсеитбена обработка на почвата.
От многогодишните плевели – паламидата е най-често представения плевел в рапицата. Известно, че полската паламида е изключително конкурестноспособен вид на културните растения, поради лесното й вегетативно размножаване с издънки. Контролът над този плевел е труден и за постигане на успех са необходими системни практики. Това между впрочем се отнася и за цялостния ефикасен контрол на плевелите в рапица, като повечето от големите агрохимически концерни, производители на хербициди, предлагат продукти, употребата на които е технологично свързана с биологичния цикъл на развитие на културата и плевелите.

Правилно решение обаче за борба с плевелите, засягащи рапицата може да се вземе, само ако те са картирани за отделните производствени полета, ако се познават и ако се спазва точно технологията. Още през есента, паралелно с кампанията по сеитбата на културата, трябва да се направи информиран избор и посевите да се третират с хербициди, активното вещества на които най-ефикасно ще очистят полетата. Използват се почвени или ранно вегетационни хербициди. През този период плевелите са най-чувствителни към прилаганите хербициди. При пролетно третиране на рапицата с хербициди има опасност да не се получи ефект, защото плевелите стават устойчиви към използваните химически средства.

[B%]Рапичните посеви могат да се поддържат чисти от плевели, ако се съчетават точно агротехническите и химически мерки.[%B]
Агротехнически мерки за контрол на плевелите в рапицата
•Правилното сеитбообръщение стои на първо място от агротехническите мерки в борбата с плевелите, неприятелите и болестите. Препоръчва се от 4 до 6-годишно, за да се избегне натрупването на гъбни патогени, причиняващи икономически опасни болести и увеличаването числеността на основните неприятели. Най-широко разпространение има болестта /Phoma lingam/ - загниване на кореновата шийка. Източник на болестта са най-вече плевелите от сем. Кръстоцветни (дивата ряпа, черният синап, овчарска торб ичка и др.), върху които зимуват патогените.

От предшествениците най-подходящи са пшеницата, зимният ечемик, зимният овес, детелината, люцерната, грах, фасул, картофи. Те освобождават най-рано площите, почвата остава с добра влагозапасеност и е чиста от плевели.
•Спазването на оптимален срок за сеитба от 25 август до 15 септември осигурява поникване на растенията за 4-6 дни, а след 12-14 дни рапицата образува първият чифт същински листа. Ако сеитбата е по-ранна, растенията се развиват по-дълго време и има опасност от прорастване и намаляване на зимоустойчивостта им. При по-късна сеитба растенията не успяват да развият добре листната маса, стъблото, корените и се затруднява презимуването им.

Срокът на сеитба трябва да се спазва много точно и във връзка с това, че през есента рапицата трябва да формира розетка от 6-8 листа, за да може успешно да презимува. При тази фаза и добро закаляване рапицата понася температура до минус 150 С, а при снежна покривка над 5 cm и до минус 23-260 С . Дългоодишните изследвания на водещи специалисти от аграрни научни институти у нас уеднаквяват мненията, че за оптимални срокове на сеитба на зимна маслодайна рапица в България могат да се препоръчат – 25.08 - 15.09, а максимално допустими до 20.09.
•Рапицата е дребносеменна култура и изисква много добре подготвена почва за сеитбата - рохкав повърхностен слой без буци и растителни остатъци, твърдо легло за семената и добра влагозапасеност. Дълбочината на сеитбата е от изключително значение – при нормални условия тя трябва да бъде 2 см, а колкото е по-лека почвата и по-сухо леглото, толкова по-дълбока трябва да бъде сеитбата, но не повече от 4 см.

[B%]Продължение по темата, както и за най-новите рапични хибриди, предлагани за сезон 2013/2014 г., четете в новия бр.8/август 20013 г. на сп. „Практично земеделие”; Информация за абонамент на тел.: 0888 58 54 68.[%B]