Европейската комисия e решила да открие наказателна процедура срещу България заради отказите за връщане на данъчен кредит поради съмнения в доставчиците по веригата.
Жалбата е от името на русенската “Куарт”, търгуваща със зърно, подправки и семена, и е заради отказан данъчен кредит за 52 хил. лв. по осем фактури с аргумента, че те не отговарят на реално извършени доставки.
Новината бе съобщена от “Труд” и “Капитал” и потвърдена за сайта economix.bg от кантората на адвокат Михаил Екимджиев, която е подала жалбата. Министерството на финансите съобщи, че още на 21 юни е издало указания да не се бави данъчен кредит, ден след решението за наказателната процедура срещу страната.
Мотивите са отказания данъчен кредит са били най-различни – от това, че дружеството на доставчика няма сключени трудови договори, до липса на договори за транспорт и охрана. В един от случаите не е признато приспадане на платен ДДС поради това, че доставчикът и “Куарт” са свързани. В националния закон за ДДС обаче няма изискване за реалност на доставката за целите на облагането с ДДС.
След жалби до Варненския съд и пред ВАС актовете са били отменени частично, но са останали непризнати фактури, заради което е изпратена жалбата до Брюксел. В нея адвокатите твърдят, че отказът на право на приспадане на данъчен кредит, е допустим единствено с цел да бъдат избегнати злоупотреби, което означава да се докаже, че данъкът не е внесен и е участвал в злоупотребата.
Нарушени са принципите на правна сигурност, пропорционалност и данъчен неутралитет. Европейската комисия открива процедурата срещу България заради нарушение на Договора за функциониране на ЕС. Не е посочен като основание конкретен текст на директива 2006/112, освен общия текст за нарушаване на правото на ЕС (член 258 от Договора). Предстои ЕК да внесе искова молба срещу България в съда в Люксембург. “В доста случаи държавите правят възможното, за да избегнат осъждане, тъй като глобите са много високи”, коментира Катина Бончева от кантората на адвокат Екимджиев в отговор на въпрос дали се очакват законодателни промени или промени в практиката на данъчните.
Тя уточни, че когато решението на НАП е обжалвано, делото на “Боник” ЕООД е било висящо в съда в Люксембург. Това дело бе решено в полза на ищеца на 6 декември.
Решението на Европейската комисия няма за цел да реши конкретния спор, а да приведе законодателен акт или практиката по прилагането му в съответствие с правото на Съюза, става ясно от кореспонденцията по случая. Този прецедент бе игнориран от българските съдилища, които в редица случаи отсъждат в полза на НАП. Сегашният случай се различава от делото “Боник” и има шанс да промени данъчната практика.
Реакцията на МФ
Независимо от трайната практика на Съда, която посочва, че правото на данъчен кредит се отказва единствено в случаите на доказана данъчна измама, в последните години се наблюдава тенденция за издаване на ревизионни актове без наличие на категорични доказателства, че лицето е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В резултат на тази практика се е създала правна несигурност за лицата каква част от декларирания ДДС ще им бъде възстановен, които в повечето случаи ги е лишавало от оборотни средства, необходими за развитие на бизнеса им.
Още на 21 юни 2013 г. от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите е издадено становище до териториалните подразделения на агенцията относно ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит в хипотезите на липса на доставка съобразно постановеното в решенията на Съда на ЕС. В документа се дават насоки за условията, при които правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде ограничено в случаите на липса на доставка между издателя и получателя по издадени фактури.
Министерството на финансите ще положи всички необходими усилия, включително и провеждане на консултация с компетентните органи на Европейската комисия за прекратяване на процедурата по нарушение.