Среща на български фермери с евродепутати

До няколко дни се очаква да бъде приета общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2014/2020 година. Това научиха в Брюксел добруджански арендатори, които посетиха Европейския парламент (ЕП) по покана на евродепутата от групата на Европейската народна партия (ЕНП) Преслав Борисов, съобщиха от асоциацията на зърнопроизводителите.

В момента текат тристранни разговори между депутатите от земеделската комисия в Европарламента, законодателите от Европейската комисия (ЕК) и Европейския съвет по бъдещия 7-годишен период и реформите в сектора. Българските фермери са били информирани за хода на тези преговори.

Сред най-дискутираните теми са въвеждането на таван на субсидирани за земеделските площи, отделянето на 7% от обработваемата земя за зелени площи, в които да се тори по-малко, да се отглеждат протеинови култури и др.

Тези предложени мерки целят обръщането на земеделието към потребностите на новото време, към екологията. Зам.-председателят на комисията Елизабет Йегле поясни пред българските гости, че “тези нови нагласи не бива да се подценяват.”

Мнозина от данъкоплатците в ЕС не желаят занапред да се подпомагат зърнопроизводители да експортират в целия свят, а искат европейските потребители да имат по-качествена продукция, каза тя. Според Йегле бъдещето е в договарянето с големите пазари като Канада, САЩ, азиатските държави, което върви активно в момента.

Според депутатите от ЕП в дебатите за общата селскостопанска политика най-вероятно ще се стигне до компромис от страна на ЕК по повод заделянето на 7-те процента от земеделската земя за угар. По всяка вероятност те ще бъдат намалени до 5%.

Колкото до таваните на субсидиите битката е да се приеме не налагане на максимално количество субсидирана площ, а въвеждане на процентово намаляване на плащанията над определен размер на обработваната земя. Колко ще бъде този таван все още никой не смее да прогнозира, чуха се числа от 50 до 300 хектара.

Депутатите Херберт Дорфман и Албер Дес изтъкнаха нуждата от изравняване на размера на субсидиите в страните-членки, защото сега има разлики от 50 до 500 евро, като най-ощетени, с най-малко средства, са балтийските държави. Дес каза още, че в Германия фермерите са декларирали готовност да се откажат от част от субсидиите си в полза на новите страни-членки, но за съжаление такива мнения не се чуват от Франция, Италия и др. държави. Той очаква в края на земеделската реформа “да има по-малко пари и повече бюрокрация, както и много от мерките от втори стълб – “развитие на селските райони”, да не стигнат до земеделците, а да послужат за зелени идеи и сдружения, особено там, където има управляващи от зелени партии.

За да се изясни и позицията на Еврокомисията, екипът на Преслав Борисов бе организирал среща с Алина Уюпан – член на кабинета на комисар Дачиан Чолош с ресор “Земеделие и развитие на селските райони”.

Уюпан обясни, че стремежът на комисаря е да наложи наистина нови политики в сектора, особено за подпомагане на обединението на фермерите в кооперативи, при застраховането и подсигуряването на реколтата, работата с изследователските институти и прилагането на иновациите.

Тези обединения биха могли да представят конкретни порекит, които да бъдат финансирани от еврофондовете. “Ако вие кажете, че искате вашата държава да влага средства в борба със сушата в Добруджа, парите следва да бъдат насочени натам”, поясни Уюпан. Тя прикани земеделците да водят активни разговори в Министерството на земеделието в България, за да бъдат уточнени приоритетите, които държавата ни ще представи пред ЕК за бъдещо развитие.

Добруджанските арендатори се срещнаха в Брюксел и с генералния секретар на организацията на европейските фермери – “Copa-cogeca” Пека Песонен. Той сподели с тях, че 20 лобисти работят за интересите на фермерите в управляващите европейски структури.

Позицията на асоциацията е да не се въвеждат 7% зелени площи, които да се изваждат от активно производство, защото Европа е загубила достатъчно терени за земеделие. Песонен посочи още, че в момента има пари за субсидии в земеделието, но в бъдеще това няма как да остане така и политиката е да се провокират инвестиции и по-добър достъп до световните пазари, както и кооперирането на производителите, което гарантира добри резултати, както е в Полша, Словения и Румъния.

Ген.секретар изрази съжаление, че България все още не е представена в “Copa-cogeca”, а румънските фермери ще бъдат членове след 1 септември т.г. От Националната асоциация на зърнопроизводителите отбелязаха, че една от спънките пред записването в организацията е членският внос в размер на 200 000 евро годишно. За да бъдат представени българските фермери в “Copa-cogeca”, те трябва да бъдат обединени в обща платформа, която представя всички браншове, а не само един от тях.

В продължение на активностите за сектора земеделие в Добруджа, евродепутатът Преслав Борисов пое ангажимент в средата на месец юли т.г. да организира кръгла маса в Добрич, на която да срещне още повече зърнопроизводители от региона с представители на европейските управляващи органи – парламент, съвет и комисия.