Изисквания на зеленчуковите растения към светлината

23-06-2004 г. Асимилацията е основният процес при растежа и развитието на хлорофилоносните растения. Тя протича само в присъствието на светлина с определено качество и в съответствие с останалите растежни фактори. Ето защо светлината е главният фактор, чрез който се създават готови продукти. Основният източник на светлината е слънцето. От слънчевата светлина до земната повърхност и следователно до зеленчуковите растения достигат около 43 на сто, а останалата част се поглъща, разсейва се и се отразява от атмосферата. Слънчевата светлина, падаща на земната повърхност, не е еднородна и се състои от лъчи с различна дължина на вълната. За зеленчуковите растения значение имат три сектора от слънчевия спектър - ултравиолетовите лъчи, видимите светлинни лъчи и невидимите инфрачервени лъчи. За развитието и растежа им най-голямо значение имат видимите светлинни лъчи. При наличието на тази светлина, наречена ФАР (фотосинтетична активна радиация), в зеленчуковите растения протичат сложни физиологични процеси като фотосинтезата, образуването на хлорофил, синтеза на витамини и други вещества. Ето защо, като се има предвид голямото значение на слънчевата светлина за живота на растенията, то при избора на място за полско производство или за строителството на култивационни съоръжения следва да се спазва изискването за максималното й използване. Зеленчуковите растения имат различни изисквания към силата и продължителността на слънчевото осветление. Освен това видовете и сортовете зеленчукови култури имат специфични изисквания към светлината в зависимост от тяхната наследственост, формирана в геоцентровете, от които произхождат, и от районите, в които са били отглеждани продължителен период. В зависимост от изискванията към силата на слънчевото греене зеленчуковите култури се делят на следните групи: •Най-взискателни към слънчевата светлина - бамята, дините, доматите, пиперът, пъпешите и др. Те произхождат от райони, близки до екватора. •Взискателни - аспержите, морковите, градинският фасул, градинският грах и др., които произхождат от райони с континентален климат, както и краставиците, произхождащи от горски формации в субтропиците. •Слабо взискателни - киселецът, лападът, лукът, пащърнакът, чесънът и други. •Култура, която не се нуждае от светлина - гъбите. Продължителността на дневното осветление влияе върху характера и темпа на растежа и развитието на зеленчуковите растения. Тъй като произхождат от райони с различна продължителност на деня, те реагират специфично на различно дългия ден. Онези растения, които произлизат от по-южните райони, където има равноденствие, са култури на късия ден - дините, доматите, краставиците, пиперът, пъпешите, тиквичките, градинският фасул. Културите, които произхождат от географски райони с дълъг ден, като зелевите, копъра, лапада, лукът, киселеца, морковите, салатите, спанака, репичките, цикорията, са култури на дългия ден. Те пристъпват толкова по-бързо към цъфтеж и плододаване, колкото по-продължително е осветлението. Обратно, при условията на късия ден те образуват само вегетативни органи. Всичко това за практиката има голямо значение, защото като знаем как реагират отделните зеленчукови култури на продължителността на деня, градинарите умело могат да използват това, като ги засяват или засаждат в определени срокове с оглед получаването на максимална и висококачествена продукция.