Институтът по рибарство и аквакултури в Пловдив произвежда 9 милиона личинки и малки рибки годишно

В Риболюпилния комплекс и експерименталните бази на Института по рибарство и аквакултури в Пловдив ежегодно се произвеждат от 7 до 9 милиона личинки и малки рибки, и 200 000 – 300 000 броя зарибителен материал от видовете шаран, бял и пъстър толстолоб, бял амур, европейски сом, щука, лин. Това съобщи директорът на научното звено към Селскостопанска академия проф. дсн Лиляна Хаджиниколова. Тази година за първи път в Института е размножена бяла риба при контролируеми условия. Чрез този метод са произведени 70 000 броя укрепнали личинки, които представляват излюпени рибки на няколко дни. Институтът ще продължи да работи в това направление, за да отговори на нуждите на бизнеса, заяви проф. Хаджиниколова.

По Оперативна програма ”Рибарство” у нас вече има реализирани проекти за рециркулационни системи за производство на хищни видове, преди всичко бяла риба и европейски сом. Тази тенденция ще продължи, защото месото на хищните видове риби е с много добри вкусовите качества, а пазарната им цена както в България, така и в чужбина е доста по-висока в сравнение с останалите сладководни видове риба.
Институтът осъществява научно обслужване и оказва научно-методична помощ на рибопроизводителите в страната, каза проф. Хаджиниколова. Научното звано предлага традиционни технологии за отглеждане на стопански видове риби и сладководни раци в различни поликултури, произвежда и продава укрепнали личинки, малки рибки и зарибителен материал от шаран, растителноядни и други видове риби. Всички те са с установен произход и добър здравословен статус. Учените предоставят сециализирани консултации, изготвят експертни оценки и участват в програми за обучение.
Шаранът е един от традиционните видове риби, отглеждани във вътрешните водоеми на страната. Тази година учените от Института са започнали работа върху научноизследователски проект „Качество на месото на шарана, отглеждан при различни производствени системи”, съобщи още проф. Хаджиниколова. В резултат на разработките, ще се формира система за типова оценка на качеството на шарана. Тя ще бъде в помощ на рибопроизводителите при защита на тяхната собствена или географска марка. Социалното значение на проекта е свързано с възможностите за оценка и реклама на пазарните и здравословни качества на месото на шарана, да се увеличи производството му и да се повиши консумацията на риба у нас.

Проф. Хаджиниколова припомни, че според официалната статистика, България е сред страните с ниска консумация на риба на глава от населението - 5.4 кг на човек годишно. За сравнение, за света тази цифра е 18.6 кг на човек годишно (2010), за Европа тя е 22 кг на човек, за Азия - 20.7 кг на човек, а в Северна Америка е 24.1 кг на човек на година. Най – високо е потреблението на риба в Китай, където годишната консумация на човек възлиза на 31.9 кг.

Обновената стратегия за развитие на аквакултурата в програмата „Европа 2020” дава възможност за по-активно сътрудничеството между научните среди и рибовъдите. Ролята на иновациите в аквакултурата, чрез въвеждането на нови технологии, методи и техники, дело на научната мисъл, ще става все по-важна и без които е немислимо съвременно и конкурентно развитие на бранша, каза в заключение проф. Хаджиниколова.