Програмата за планиране на Урбан Меснер може много, но не всичко. Ето защо хитрият стопанин работи допълнително със собствени таблици с програмата Excel.
На сн.: По този начин работата на компютъра доставя радост: благодарение на прецизните математически действия при обработката на данните собственикът на свине Urban Messner има възможност да мобилизира някои резерви във фермата си.
В същност Урбан Меснер не спада към поколението, отрасло на компютъра. Точно обратното: едва в средата на 90-те години 49-годишният стопанин, който отглежда 255 свине (немски хибрид) в Oбербалдиген, окръг Шварцвалд-Баар се запознава с компютъра. Още тогава програмата Excel го омагьосва и с нейна помощ прави първите математически обработки и преценки на данните за своята ферма.
Самият Meснер с радост се определя като „глупавият платец”, дори като човек, който „обича да плаща”. Следователно, нищо чудно, че самият той отскоро води счетоводството си на компютър. Дълги години планирането се води изключително от Съюза на селекционерите на свине, а по-късно от Съвещателната служба, преди Meснeр преди 3 години да вземе решение да го води сам. Разбира се, той не поема съществуващата работа по планирането, а изпитва различни програми. Накрая се спира на програмата за планиране „Supersau” („супер-свиня”) на фирмата Agrocom. „Тогава тази програма ми даваше възможност по най-добрия начин така да изработвам своите работни ведомости и таблици, както си исках” – обяснява своето решение управителят на фермата. Подобният на Excel потребителски интерфейс, а така също и индивидуалното оформление на коментарите също го убеждават в полза на тази програма.
Базова документация: Преди да се въведе нужната информация на програмата за планиране в сградата трябва да се съберат първичните данни. За тази цел Meснер си създава собствена система за оценка. Така напр. всяко животно си има собствен картон, на който се отбелязват всички данни за актуалното опрасване. Качеството на прасилото стопанинът оценява от 1 до 4. При това се оценява още и теглото на прасенцата при опрасването, изравнеността на прасилото и броя на разчекнатите малки. Млечността на свинята Meснер оценява при отбиването на малките. За тази цел той използва символите от ++ = много добра до -- = много лоша. За първите признаци на еструс при свинята след отбиването на малките той също си е създал система от 1 до 6. Цифрата 1 напр. той използва за това, че 3,5 дни след отбиването на малките свинята за първи път проявява рефлекс на неподвижност. Цифрите от 1 до 4 той използва за броя на осеменяванията, което ще рече, че Meснер запложда всяко животно с една, две, три или макс. четири дози.
Предимството на системата за оценка Meснер вижда в това, че цифрите си остават същите за разлика от коментарите. Защото думите лесно се сменят – от дадено съразмерно прасило след това става хомогенно. Оценката обаче не се сменя ако това улеснява по-късно математическата обработка и преценка на информацията в компютъра, дори и за дълъг период от време. „Кодовете от цифри аз „скроих” по моя мярка. Малкият ми син сигурно би направил нещо друго” – добавя фермерът.
След като се съберат данните от фермата следва прехвърлянето им в програмата за планиране в компютъра. За тази цел Meснер прави изчисления (калкулира) за около 30 мин. на всеки 10 дни. Колкото по-точно и грижливо се въведат данните, толкова по-подробно компютърът може да ги обработи математически. По този начин по-бързо се виждат примерно грешките при мениджмънта.
„Когато при дадена група имаме твърде висок процент разгонени животни мога да си направя след това графици за еструса и заплождането. След това търся грешката при мен преди примерно да търся причината в спермата” – подчертава управителят на фермата. „По този начин за мен бележките не са необходимото зло, а голям помощник, за да спори работата”.
Програмата за планиране не може всичко: „Според мен програмата някъде все пак има своя предел. След това си правя допълнителни таблици на Excel” – казва Урбан. Според него дефект на програмата за планиране е, че често при ритъм от няколко седмици не е възможна обработката на данните за няколко групи животни, а само за месец или седмица. Ето защо той си води отделна таблица с помощта на програмата Excel за всяка група отделно след опрасването. Всички важни за тази цел данни той пренася на ръка от програмата за планиране на екселската програма и ги съпровожда допълнително със свой коментар. Освен това си прави таблици за всички разходи на фураж и други показатели, както и теглото на прасетата при настаняването и изнасянето от отделението за подрастващи.
Ведомостите (списъците) и математическата обработка на данните го подпомагат при изпълнението на различните задължителни предписания в книгата за ветеринарни лекарствени средства и стандарта за качество, а така също и при воденето на регистъра за стадото.
Оптимизиране на разходите: Все пак Меснер отива още една крачка напред. Чрез счетоводството той свързва биологичните резултати и характерните данни с разходите. По този начин той винаги има пред себе си и може да разполага с всички икономически показатели. Той включва допълнително и част от разходите на труд. Чрез набора и математическата обработка на данните стопанинът опознава своята ферма до най-малките подробности след запетаята (десетичния знак). На базата на сравнения с колеги от същия бранш той наистина е в състояние да намери по-добре мястото на малките регулаторни механизми за постигане на по-добри резултати или намали разходите във своята ферма. „Заложеното в мен качество да оптимизирам разноските се опитва непрекъснато да ме подтиква към мобилизиране на резервите, за да постигам постоянно добри резултати с малко разходи и труд” – подчертава дебело стопанинът.
Факти, факти, факти: открил ли е механизъм за регулиране, предприетите мерки и мероприятия ще бъдат ли проведени за минимум 4 до 5 зареждания. С проверени факти, а не само с вътрешното си усещане ще се документират и успеха и провала.
През пролетта на 2011 г. Urban Messner пожела да оптимизира напр. моментите за осеменяване. По това време той осеменяваше всяко свое животно с 2-3 порции (дози). На базата на ориентираното спрямо рефлекса на неподвижност осеменяване той запложда някои свине дори в 1 или 2 часа през нощта, за да спази точно препоръчаният интервал от време.
С помощта на външни анализи стопанинът отлага заплождането за следобедните и ранните предобедни часове на следващия ден. Тъй като времето за преместване в друга сграда беше спазвано стриктно резултатите можеха да се предвидят. Оказа се, че промяната не води до по-лоши проценти при заплождането. И Meснер намалява броя на порциите сперма/свиня на по-малко от две. „Моите разчети трябва точно това да ми донесат – по-ниски разходи, по-добро оползотворяване на работното време.” И стопанинът на фермата е доволен.
[B%][G%]От в. "Гласът на фермера" - излиза всеки понеделник[%G]
Абонирайте се за 2013 г. сега! За абонамент - каталожен N 843[%B]