Разплодните гъски се скубят от края на май

19-05-2004 г. Младите гъски се скубят три пъти през годината. При първото скубане, което се извършва между 8- и 12-седмична възраст, се добиват средно на ден около 80 г пух и пера, при второто - 120 г, а при третото и след това - 150 г. Съотношението между пуха и перата е 1:3 до 1:4. Разплодните гъски се скубят след приключване на носливостта в края на май-началото на юни. Скубането обикновено се извършва 4 пъти през годината. От една гъска се получават около 600 г продукция. При отглеждането на едри Едемски гъски пухът, който се получава, може да е над 200 г, а при скубане 7-8 пъти в годината (което е реално) - около 1,5 кг пух от гъска. Проскубването на водоплаващите птици на живо не пречи на продуктивните им качества (угояване за месо или за черен дроб). Всъщност се скубят пера, чиято смяна подлежи на периодичното им естествено линеене, тогава, когато те са вече "узрели". Узряването на перата се познава чрез оглеждане и чрез проба. Първият признак за началото на узряването е появата на отскубнати и нападали по земята пера, където се отглеждат стадата. Тогава периодично, през няколко дни, се улавят по няколко гъски от стадото и част от пуха се изтегля леко по посока на растежа. Ако той се изтегля лесно и ако корените му не са кървави, това означава, че вече е узрял и може да се организира проскубването. Ако перата кървят, изчаква се една седмица, след което се прави втора проба и така се установява времето за пълното им узряване. Второто проскубване се провежда след 7-8 седмици и т. н. Гъските, които се използват за скубане, се колят най-малко 5-6 седмици след скубането. Закланите по-рано птици, преди пълното узряване на перата, се скубят много трудно, което придава на месото непривлекателен и лош търговски вид.