Много малко от знанията и постиженията на древните цивилизации са достигнали до нас. "Животът на човека трябва да е дълъг и щастлив, т.е. без болести." Като биологичен вид той трябва да премине през 22 етапа, всеки от които е равен на 7 години. В такъв интервал от време се променят всички психофизически параметри на индивида: на 7 г. при детето падат млечните зъби; на 14 г. протича половото съзряване; 21-22 г. е възрастта на физическата зрялост на младия човек, най-прекрасното време за раждане на деца. 1. 21 човешки са равни на 3 алоеви години. Затова в повечето писания за алоето се казва, че трябва да е над 3-годишно и да се използва необходимото количество долни листа. Практиката ме научи, че ЛИСТАТА ТРЯБВА ДА СА НАВЪРШИЛИ 3-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ! Тогава те притежават лечебна сила. Тогава те съдържат алоев емодин, алоин (барбалоин), алоизидите А и Б, алоезини и растителни горчиви вещества (алоенин). При свалянето, а не откъсването на листата от стъблото ръката чувства, че те са лечебни, а очите виждат, че под тях остава кафяв пръстен на стъблото. 2. Точка 1 ще е вярна, ако кореновата или стъблената издънка (розетка), която сме посадили преди 3 г., е била от алое майка на 3- годишна възраст. Има голяма разлика в растежа на растенията от "узряла" и от "неузряла" майка. 3. Отглеждам дървовидното алое - Aloe arborescens.
След отделянето на розетките от майката подготвям стъблата им за засаждане и ги оставям да просъхнат от 2 до 4 седмици (в зависимост от температурата и влажността на въздуха) на сянка. За да отива храната от почвата в основното растение, редовно отстранявам появяващите се издънки. Навършилите 2-годишна възраст прехвърлям, вкл. с дренажа (оплетен от корени), в по-големи саксии. От 3-годишните може да се избере най-силно растящото растение за майка и да му се позволи да ражда по няколко деца годишно. 4. Грижите за растението са както за останалите - отглеждане с любов, редовно поливане и подхранване на почвата, почистване на листата от прах.
Родината му е Южна Африка. Логично е да смятаме, че понася силно слънце и висока температура. В средата на септември 2002 г. слънцето беше започнало да слиза и огряваше по-голямата част от лятната ми градина. С учудване забелязах, че няколко листа от над 3-годишни растения бяха прогорени като че ли с лупа, т.е. направо перфорирани (ъгъл на падане на слънчевите лъчи). Свързах го с изтънял озонов слой над София. Изводът ми беше, че при опасно слънце през лятото герои няма, а реакцията ми: слънчеви очила и шапка на главата. За защита на растенията окачих бял чаршаф. 19-05-2004 г. Атанас НОВКОВ
