Във вонящото блато на млекопроизводството

В статия от 21 май във в. „Гласът на фермера” се помъчих да разгледам състоянието на производството на мляко у нас. Опрях се на редица факти за европейски показатели при отделни наши ферми, отбелязах, че това са факти, които могат да предизвикат гордост, че и у нас могат да се случват добри неща, но „време е и министерството да си свърши работата, за да се повдигне средното ниво на млечност за страната до постиженията на челниците и до европейски висини”. Статията завършваше с пожеланието ми на специалист, отдал живота си на млечното говедовъдство, с думите: „Ако освен това сложим праг на субсидиите за най-едрите, които произвеждат само зърно и оставим без праг на субсидиите едрите, които отглеждат и съответния брой животни, вероятно едрите зърнопроизводители ще си помислят дали да продължат с монокултурното земеделие. Тогава задачата с производството на мляко би станала много по-реалистична, защото и едри, и средни, и дребни ще гледат в една посока.

Има, има достатъчно ефективни икономически лостове това да стане, стига да има разбиране и политическа воля да се направи”. Сега, близо два месеца след този призив, си задавам въпроса, имаме ли основание за някаква надежда, като съдим по последните изказванията на ръководството на МЗХ? Нека да проследим фактите.

Зам. министъра Цветан Димитров, в отговор на фермери от 26 юни т.г. (виж сайта www.archp-bg.com) започва с оправданието за ниските цени на млякото с диспропорциите между търсенето и предлагането в световен мащаб. Да, спад на цените на млякото има не само в Европа, но и Америка. Но такива ниски цени в продължение на много години като у нас, няма. В продължение на много години изкупните ни цени на млякото бяха до 55 % спрямо цените на ЕС. Едва след 2005 г. те тръгнаха към нормализиране.
И когато от 2012 г. през първото тримесечие цените почти се бяха доближили до средните на ЕС, от края на март започна спад, който отново ни връща на старите позиции. От средно 65,6 стотинки за първото тримесечие на 2012 г. цените паднаха до средно 51 стотинки, с колебание от 43 до 69 стотинки за второто тримесечие, с които може да се купят едва 1,53 кг зърно за фураж по цени от първото тримесечие, а по задаващите се цени на зърното от новата реколта, едва 1,27 кг зърно. Освен това не бива да пропускаме, че и в Европа, и в САЩ предходните 20-30 годни цените на млякото са се колебаели в нормални граници осигуряващи купуването на 2,5–3 кг зърно (а в САЩ съответно смеска с 16 % суров протеин за тридесет предходни години средно 2,77 кг). Сега и при тях се стига временно до еквивалента 1,4 зърно за 1 кг мляко, но зад гърба си имат натрупани резерви в предходните години.

Какви резерви имат нашите кравари? Кога са получавали нормални цени? Те никога не са могли да купят повече от 2 кг смеска с парите от килограм мляко. Най-често с парите от млякото са купували 1,4 до 1,8 кг зърно, а сега се задава още по-тежка година. Тогава можем ли да ги слагаме заедно с европейците и американците в сегашната ситуация? Нашите проблеми с млякото се нуждаят от наши мерки, защото и проблемите са чисто български. Не бива да пропускаме, факта, че средната млечност у нас е едва 3800 кг, в ЕС-27 е 6200 кг, а в САЩ 9680 кг. Това ще рече, че ние изразходваме за килограм мляко по 1,070 кръмни единици, ЕС-27 по 0,860, а в САЩ по 0,740. Или ние изразходваме 48 % повече фуражи от САЩ и 25 % повече от Европа за килограм мляко.

Това се дължи на основни биологически закономерности, произтичащи от разликата в продуктивността. За да ги догоним в средната продуктивност, ще трябва да се направят много и разнообразни инвестиции, а за целта са нужни пари, каквито нашите кравари не са получавали никога, не ги получават и сега. Още на 9.12.2010 г ЕК прие препоръка с оглед да се нормализират цените на млякото да се въведе договорното изкупуване. Досега нашето МЗХ нищо не е направило за изпълнението на тази препоръка на ЕК. Освен всичко казано за цените у нас, реалните цени за производителите са с около 7-8 стотинки по-ниски от посочените от статистиката, защото у нас по-голямата част от млякото се изкупва чрез прекупвачи. Това го няма нито в Европа, нито в САЩ.

По нататък в отговора си зам.министърът уверява, че след като се приеме наредбата за храните, с която ще се гарантира правенето на сирене само от мляко, търсенето ще се повиши и от там цените ще скочат. Много надежда се възлага и на тези допълнителни 10 милиона за говедовъдството, които ще осигурят още по 30 лв. на крава. А ако бяхме се потрудили да гарантираме с 10 стотинки по-висока изкупна цена, средно щяха да се получат по 380 лв. в повече на крава. Ако тези 100 милиона лева които МЗХ даде на зърно производителите към техните 600 милиона, бяха дадени на животновъди и зеленчукари, при животновъдите щяха да дойдат допълнително не 10 милиона, а 70 милиона. За това става дума, г-н зам.министър. Ето защо смятам, че отговорът не показва реална загриженост за проблемите в сектора, а търсене на начин да се „отбие номерът”. А това е много тревожно.

Не казвам, че всички тези проблеми сте ги създали вие. Те са дело на вашите предшественици, но и вие за изминалите три години не направихте решителните крачки за излизането от тази тежка ситуация, а с палиативни мерки продължихте да държите млечното производство в блатото, завещано ви от предишните правителства. Крайно време е да се разделите с това наследство./Проф. д-р Трифон ДАРДЖОНОВ, в. Гласът на фермера