Градински босилек - за лек и аромат

11-05-2004 г. Босилекът е едногодишно тревисто растение от сем. Устоцветни. Произхожда от Азия. Индусите са познавали босилека от древността и са го ценили високо. У нас той се отглежда в градините, а така също и като стайно декоративно растение. Към обикновения босилек спадат 4 подвида, които имат съвсем различен аромат. Растението израства на височина 20-60 см. Стъблото е четириръбесто, разклонено от основата. Листата са разположени срещуположно на дълги дръжки, яйцевидни. Цветовете са бели, по-рядко розови. Цъфти през юли и август. Използва се като подправка за различни ястия (зелените или изсушени листа), а също така и за медицински цели. Съдържа етерично масло, от което са познати няколко типа – със съдържание главно на линалоол, цинеол, метилхавикол и други. Съдържа още дъбилни вещества, сапонини, гликозиди, органични киселини, минерални соли, флавоноиди, бета-систорин и други. Действа противовъзпалително, спазмолитично, възбуждащо апетита. Употребява се за възбуждане на апетита, при хронични колити, гастрити и ентерити, против кашлица и бронхиална астма. Препоръчва се при зъбобол, хрема, ангина, възпаление на пикочните пътища. Влиза в състава на препаратите бронхолитин - за лечение на спастичен бронхит, и обазил – със спазмолитично (облекчаващо спазмите) действие. Етеричното масло има бактерициден ефект, поради което се употребява при повърхностни увреждания на меките тъкани в устата. В народната медицина се прилага при безсъние, задух, магарешка кашлица, дизентерия и други. Босилекът може да се отглежда на различни, но добре наторени почви. Обича по-топлите места и честото поливане. Много чувствителен е към сланите и студа. Отглежда се чрез предварително производство на разсад. Засаждането на постоянно място става, след като премине опасността от измръзване. Семената може да се засяват и направо на определената площ, когато времето достатъчно се затопли, на разстояние 60 см между редовете и 30 см между растенията в реда. Посятото семе се покрива със ситно пресята градинска пръст (смес от прегорял оборски тор и почва), за да не се образува кора, която затруднява поникването. Грижите през време на вегетацията се състоят в поддържане на почвата чиста от плевели, борба с вредителите и често напояване. Използва се надземната част на растението по време на цъфтежа, без долните вдървесинели части на стъблото, като брането се извършва в хубави, слънчеви дни. Отрязаните растения се сушат в проветриви, сенчести помещения.