Растителнозащитни мероприятия в лозята през юли

Лозовите растения се нападат от няколко основни, икономически опасни болести и от неприятели, което налага в лозята да се провеждат редовно обследвания и при необходимост да се пръска с пестициди. Обследванията през юли трябва да се съсредоточат върху евентуални симптоми и повреди от обикновена мана, брашнеста мана (оидиу), сиво гниене по прошраващите се зърна на ранните гроздове, повреди от гроздови молци и акари.

[B%]Болести[%B]
•До средата на юли продължава развитието на маната по лозата (Plasmopara viticola), ако има валежи, обилни роси и понижаване на температурата. Тогава се проявява формата [B%]„кафяво гниене”[%B] и то най-често в лозята, засадени в ниски и непроветриви места, при тежки и глинести почви. Болестта напада само младите, вече оформени, но зелени зърна. Те завяхват, покафеняват и се мумифицират. Прошареното и вече омекнало грозде не се напада, а със застаряване на тъканите действието на маната се ограничава.
Последното пръскане срещу маната се провежда от средата до края на юли с медсъдържащи средства. Лозята може да се третират с Бордолезов разтвор - 1%, който има добра прилепимост и трудно се измива от дъждовете или с Фунгуран ОН 50 ВП - 0,15%, Шампион ВП - 0,15%, Косайд 2000 ВГ - 0,12% (120 г за 100 л/ дка работен разтвор). С работния разтвор трябва добре да се покрият листата по върховете на леторастите, за да се ограничат последните прояви на болестта.
[B%]•Борбата срещу оидиума[%B] (брашнеста мана) (Uncinula necator) продължава и през този месец. Болестта напада всички зелени части на растенията: листа, леторасти, ягорида, зърна. По зелените леторасти се развиват светлокафяви петна във вид на точковидна, разрастваща се некроза, покрити със светъл налеп. Повредените леторасти не узряват добре и лесно измръзват през зимата.
По зърната се наблюдават най-характерните признаци на заболяването. При по-късна проява на оидиума зърната се покриват със сивобял налеп, под който тъканите прегарят. Зърната се напукват дълбоко, семките се показват и част от гроздовия сок изтича. След прошарването на зърната болестта поразява само чепките. При силно нападение след цъфтежа цели зърна, части от грозда или целите гроздове се покриват с плесенов налеп с миризма на развалена риба.
Ако зърната са завършили развитието си, оидиумът образува петна с паяжиновиден налеп, без да се напукват зърната. Но по-късно тези зърна лесно се атакуват от причинителите на сивото гниене (Botrytis cinerea), мокрото (Rhizopus nigricans) и мекото гниене (Penicillium expansum).
Брашнестата мана се развива силно при умерена температура – 25оС и влажен въздух – 60-80%. При температура над 29оС спорообразуването спира. Асмите се нападат много силно от болестта.
Ако през предходната година е имало нападение във висока степен от оидиум, тогава през юли трябва да се проведат 2 пръскания с един от регистрираните фунгициди: Байфидан 250 ЕК- 0,01% (30 дни карантинен срок), Бампер 25 ЕК- 0,02% (30 дни), Болеро 12 ЕК- 0,02% (14 дни) при разход 100 л на декар работен разтвор, Систан супер 24 ЕК- 0,01% (14 дни), Топаз 100 ЕК- 0,015% (28 дни) и други.
[B%]•Сивото гниене (Botrytis cinerea)[%B] е болест, която напада основно гроздовете и може да унищожи на 100% реколтата за много кратко време, ако има благоприятни условия за развитието й, а не е водена адекватна растителна защита. Надежден и сигурен фунгицид за борба със сивото гниене е СУИЧ 62,5 ВГ, предлаган от Синджента България.
СУИЧ 62,5 ВГ е разрешен за употреба срещу сиво гниене (Botrytis cinerea) през целия сезон в доза 80 г/дка (0,08 % при разтвор 100 л/дка) с 1-2 третирания на интервал от 14-21 дни по време на: а) цъфтежа и/или б) затваряне на грозда, в)прошарване на грозда; г) преди прибиране на реколтата - 35 дни.
Лозарите могат да се ориентират за устойчивостта на лозовите сортове към сиво гниене, от приложените таблици (натисни върху снимката за да се покажат и таблиците снимките).
Неприятели
•Гъсеничките на [B%]шарения гроздов молец [%B](Lobesia botrana Den. et Shif) от второ поколение започват да се излюпват в началото на юли. Те причиняват червясване на гроздето, като нагризват зърната и се вгризват във вътрешността им, която изгризват. Много е важно ограничаването на числеността на този неприятел, за да се намали плътността на третото поколение, което е най-вредно, защото нанася повреди по зазряващите зърна и увеличава опасността от проява на сиво гниене. За цялото си развитие една гъсеница поврежда от 5 до 10 ягориди и ги оплита с паяжина. Ако се констатира численост от 4 до 6 гъсеници на 100 ягориди и гроздове при десертните сортове и 11-12 гъсеници на 100 ягориди и гроздове от винените сортове, се налага третиране на лозята с един от регистрираните инсектициди: Вазтак нов 100 ЕК - 0,0125%, Нексид 015 КС- 0,03%, Децис 2,5 ЕК - 0,04%, Децис 25 ВГ - 0,04%, Карате зеон 5 КС - 0,02%, Ранер 240 СК - 0,04% (двукратно през 14 дни), Релдан 40 ЕК - 0,12%, Суми алфа 5 ЕК - 0,025%, Суперсект 10 ЕК - 0,02%, Циклон 10 ЕК - 0,015%, Фюри 10 ЕК- 0,0125%.
•В началото на юли се извършва второ пръскане срещу[B%] лозовата щитовка [%B](Pulvinaria vitis), ако при обследването на лозята се установи плътност от 1 ларва на 1 лоза с регистрирания инсектицид Нуреле Дурсбан – 0,075% ( 28 дни карантинен срок).
•През юли силно се намножават [B%]лозовите акари, [%B]защото високата температура и ниската въздушна влажност са много благоприятни за развитието им. От тях най-големи повреди нанася жълтият лозов акар (Schizotetranychus viticola). Тези дребни, трудно забележими с просто око паячета, се хранят като смучат сок от двете страни на листата, обикновено около нерватурата и отделят ензими, които разлагат пигментите в листата. От повредата листата променят окраската си в жълта, жълтозелена, кафява, ръждивокафява, виолетова, виолетовочервена в зависимост от сорта. Тъканта на листата става по-груба, листната петура се деформира и при смачкване хрущи, нарушава се фотосинтезата, добивите намаляват до 25 – 40%, съдържанието на захари нмалява с 4 – 5%, киселинността се увеличава. Най-силно се нападат сортовете Памид, Алиготе, Тамянка, Мискет Отонел, Димят, Юни блан и други. Вредят възрастните, ларвите и нимфите.

[B%]Допълнителна информация по темата – четете в юлския бр.7/2012 г. на сп. „Практично земеделие”.[%B]