Калият гарантира производството на здрави моркови

От кореноплодните зеленчукови култури, които се отглеждат у нас, морковите заемат първо място. За тях са подходящи леките глинесто-песъчливи почви със слабо кисела до алкална реакция. За получаване па високи добиви на кисели почви е необходимо варуване, което трябва да се прави срещу предшественика - люцерна, фасул, грах, зеле и др.

[B%]Културата не понася директно торене с оборският тор[%B]
Морковите не понасят директно торене с оборски тор, поради което е най-добре да се отглеждат след торен с оборски тор предшественик - краставици, домати, пипер, патладжан и други култури.

[B%]Най-големи са потребностите от калий[%B]
Морковите са изключително взискателни към калиевото торене. Тъй като голяма част от калия, внесен в почвата с оборския тор, се използува от предшественика, необходимо е да се торят предимно с промишлени калиеви торове. За да се осигури прослойно разпределяне в почвата, калиевите н фосфорните торове се внасят на два пъти. През есента се тори с 8-10 кг фосфор във активно вещество, и 10-12 кг калий (активно вещество) на декар. При подготовката на почвата за сеитба през пролетта се внасят още по 4-6 кг фосфор на декар под формата на двоен или троен суперфосфат, 6-8 кг калий на декар като калиев сулфат и 5-6 кг азот във вид на амониева селитра в активни вещества.

Морковите усвояват най-голямо количество хранителни вещества през втората половина на вегетацията, когато с нарастване на листната маса интензивно нарастват и кореноплодите. Затова осигуряването на достатъчно калий по цялата дълбочина на обработваемия слой на почвата и подхранването с нитратни азотни торове се отразяват положително върху добива. В зависимост от развитието през вегетацията растенията се подхранват един или два пъти (във фаза 3-и - 4-и и 6-и-7-и лист) листно или чрез капково напояване. Могат да се използват различни формулации листни торове, съдържащи калий и бор. Подхранването се съчетава с поливане и обработка на почвата.