Едно от най-важните условия за редовен посев от сорго е моментът на сеитба, който трябва да е съобразен с оптимална температура на почвата. За да не стоят дълго семената в почвата, без да поникнат, соргото изисква температура от 14-15oC на почвата в 10 см слой. Това гарантира дружно поникване и добре гарниран посев.
[B%]ДЪЛБОЧИНА НА СЕИТБАТА[%B]
Поради малките размери на семената соргото се сее плитко на 3-5 см. За да се постигне тази дълбочина при недобре уплътнена почва, е необходимо едно валиране непосредствено преди сеитбата. Ако семената попаднат на по-голяма дълбочина те не поникват.
[B%]НАЧИН НА СЕИТБА И ГЪСТОТА НА ПОСЕВА[%B]
Сеитбата на сорго може да се направи механизирано с пневматични сеялки за точна сеитба. Разстоянието между редовете е като при окопните култури - 60-70 см, а вътре в реда 20-25 см. Техническото сорго се отглежда при гъстота на посева 50006000 бр. растения на декар. Сеитбена норма е от 0,9 до 1,5 кг/дка семе в зависимост от относителното тегло на семената.
[B%]ГРИЖИ ПРЕЗ ВЕГЕТАЦИЯТА[%B]
При недостатъчно влага в почвата е наложително валиране на площта веднага след сеитбата. Независимо, че соргото е сухоустойчиво растение, при възможност за напояване то реагира много добре, като особено полезна е поливката по време на изметляване. За борба с плевелите може да се използват хербициди. При използването на хербициди е достатъчно едно механизирано окопаване на междуредието през вегетацията. В случай, че не се използват хербициди добри резултати дава брануването във фаза 4-и-5-и лист на културата и две до три механизирани обработки на междуредията през вегетацията с култиватор.
[B%]ПРИБИРАНЕ[%B]
Прибирането на техническото сорго не може да се прави механизирано, както това става при соргото за зърно и за фураж. Но това не представлява голяма трудност, като се има предвид фактът, че то не е застъпено в промишлено производство, а в ограничени размери. Метлите се прибират във фаза млечна зрелост, когато използваемата част - метлиците придобият сламено жълт цвят. Те се изрязват с част от стеблото.
След това се просушават, обеззърняват се със специални чесала и се навързат на снопчета. От тях майсторите правят домашните метли, които за успокоение на нашия читател, който ги произвежда и е притеснен за пазара, все още не са излезли от употреба и вършат добра работа. Ако пък дойде такова време, те ще са необходими да допълват интериора на битовите кътове, които стават все по-популярни в много български домове./Петър Йорданов