За появата на суперплевелите обвиняват генетично модифицираните култури

Листата на повече от 300 растителни видове остават жизнеспособни след пръскане с глифозат. Сред тях са 10-те най-бързо разпространяващи се плевели, които се срещат в културите памук, царевица и соя: амброзия, канадска злолетница, отровна цикута, амарант (вид щир) и др. Последният е един от най-опасните плевели в Съединените щати. Неговото стъбло може да достигне дебелина на бейзболна топка и това изисква унищожаване с брадва. Устойчивата на хербициди форма на амарант “се приближава до нашата представа за тези плевели, които не подлежат на никакъв контрол,” - казва Томас Т. Бауман, учен от университета Пердю, специализирал с плевелите. - “На фона на гигантската амброзия, чийто размер може да надвишава три метра, те изглеждат като джуджета.” Някои американски фермери, които отглеждат памук, са изоставили своите полета, тъй като те са били обхванати от плевела амарант.

Резистентност на плевелите към глифозата не е била позната до момента, в които е започнало масовото приложение на това вещество. Но веднага след като той започна да се прилага, започнаха да се появяват все повече и по-устойчиви на въздействието му видове. Скоростта на този процес е близка на показателя - нов устойчив вид всяка година. Използването на един и същ хербицид за една и съща култура всяка година, без използването на никакви други средства за борба с плевелите, създава превъзходна лаборатория за изучаване на еволюцията на резистентността.

Първият въпрос, който възниква у всеки, след като разбере за устойчивите на глифозат плевели, е: Еднакъв ли е механизмът на резистентност при плевелите с този, който изкуствено е въведен в културните растения. И ако е така, тогава може би този трансген преминава от културните растения в плевелите? Ботаниците твърдят, че това е невъзможно. Видовете, обитаващи в естествена среда Съединените щати, генетично са много далеч от културите соя, царевица и памук. Това ги предпазва от кръстосване.

Под еволюционния натиск от страна на глифозат, плевелите произвеждат свои собствени механизми за защита. Устойчивият плевел амарант притежава нормално ген EPSPS, не променен от инженерите алел, но броят на копия от този ген се увеличава многократно (от 5 до 160 пъти). Големият брой копия позволява да се произвежда ензим в такива големи количества, че на практика не се наблюдава инхибиторен ефект на хербицида.

Нарастващата устойчивост към глифозат на сортове не са единствената причина за проблема. Плевелите са развили резистентност към глифозат самостоятелно. Но появата на устойчиви на глифозат сортове културни растения прави земеделските производители съучастници на форсирано развитие на резистентност при плевелите, когато те са започнали да третират полетата само с раундъп, изключвайки други препарати и други технологии. Те трябваше да вземат урок от медицината, там се използва стратегия за употреба на различни лекарства за борба с бързо мутиращите вируси, такива като вируса на ХИВ. Вероятността, че един организъм ще разработи механизми на резистентност към няколко препарата с различни активни вещества е малка. Нито един организъм не може да удържи на кръстосания огън на няколко препарата.

Биотехнологичните и химически компании вече работят върху гени, устойчиви на други пестициди и тяхното въвеждане в генома на културните растения. “Монсанто” се надява в следващите две години да пусне на пазара семена, които са устойчиви на хербицида дикамба, а Dow създаде ген, който осигурява устойчивост на 2,4-D. Тези усилия за допълване гените на устойчивост към глифозат ще доведат до ново поколение на генетично модифицирани семена, които земеделските производители ще могат да внасят на своите полета. Два различни хербицида едновременно или последователно, а не употреба само единствено на глифозат. DuPont вече продава семена, които имат устойчивост на глифозат и амониев глюфозинат.

Но ако популацията на глифозатоустойчиви растения вече се е закрепила на много места, когато дикамба или 2,4-D ще бъдат използвани също толкова добре за унищожаването на плевелите, ще се появи устойчивост и към тези хербициди. Накъде да погледнем тогава?