Държавата отвръща на удара

Ветеринарни лекари на държавна служба свикаха като ответен удар пресконференция на тема: «Частни интереси - неоснователно и популистки, плашат държавата със зарази» На това му се вика «Те ти, булка, Спасов ден». Миличките те, за българското животновъдство и за България се замислили. А какво си мислят – или се опитват да ни внушат – че мислят?

Ето къде, според тях, е истината за промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност?
- Колко средства от джоба на данъкоплатеца сега отиват в ръцете на частните ветеринари, които скочиха срещу Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, и къде е истината за засегнатите частни интереси от промените в него?
- Кой реално се грижи за сигурността от заразни болести по животните и хората?
- Защо от години се работи по създаване на Федерация на ветеринарните лекари в България и кой има интерес от това тя да не съществува?
- Колко струва „самофинансирането” на задължителното членство във ветеринарната организация на частнопрактикуващите лекари?

Тук работата е ясна – яд ги е държавните служители на колегите им от частния сектор. Всеки би го било яд. Не е все едно да си изкарваш парите в градски кабинети и да кастрираш котаци, друго е да режеш топките на нещастните нерезчета сред лайната в свинефермата. А пък и в града паричките са повече. Да ни извинят дамите и господата, но да сравняваш печеленето на пари с рязане на тестиси и интересите на държавата е непростимо.

Наши видни учени ветеринарни лекари взимат отношение по проблемите и предупреждават за опасностите, свързани с предлаганото решение разходите за държавната профилактична програма да се поемат от самите фермери, също и за освобождаването на държавата от задължението да транспортира умрелите животни до екарисажите.

Ако в България имаше нормално фермерство това не би било страшно, а естествено. Но при сегашното състояние на животновъдството ни, при възрастовия състав на повечето от стопаните е ясно, че те нито за профилактика ще плащат, нито за извозване на труповете. Е, няма ли опасност от зарази? Това май само държавните ветеринари не го виждат.

Как да го виждат, като гледат в чуждия джоб. Хайде да им дадем да кастрират по някой котарак и да приемем закона за тяхно успокоение. Хората ги чакат тежки времена, времена на отговорност. Задава се страшна заплаха – нерезчетата ще трябва да се кастрират хуманно, под упойка.

Хубаво звучи: хуманно. Да му се прииска на човек да го кастрира някой нашенски доктор дето друго не може и за когото думата профилактика звучи почти нецензурно.
Има великолепни ветеринарни лекари, които изкарват нелеките си пари в практиката на село. И тези хора вършат огромна работа в помощ на нашето животновъдство. Без тях то отдавна да е отпътувало към екарисажите. Те нямат време за интриги. С интриги се занимават хора, които не са толкова вещи в професията, но пък са напористи и бързо са се изкачили по административната стълбичка. Социално-психологическата нагласа на тези хора е известна и може да се обобщи накратко с думите: «Ех, пари, пари...»