Поносимостта към ниските температури на отделните органи на дръвчетата е различна

Повреди от измръзване по корените на дръвчетата могат да се получат при безснежни зими и при леки, песъчливи и сухи почви. Кореновата система е по-чувствителна към ниските температури, отколкото надземната част. Тя се поврежда при температура от -10 до -20ºС. Измръзването е по-голямо при студени зими, предшествани от засушавания през лятото и есента, и когато мястото е изложено на ветрове и върху почвата няма сняг.

Вегетативните подложки са с плитко разположени корени.
Най-често потърпевши от ниски температури са корените на ябълковите и крушовите дървета присадени вегетативни подложки, чийто корени са влакнести и плитко разположени. Кората на стъблото и на по-дебелите клони се повреждат от много ниските температури най-често в местата на разклоненяване. При младите силно растящи дървета тя се напуква надлъжно и тъканите изсъхват. При клоните най-чувствителна е сърцевината. По-уязвима е младата дървесина. Повреждането и води до намаляване на водоснабдяването и отслабване на растежа на растението през следващата вегетация. Камбият е най-студоустойчивата тъкан. Когато той остане здрав и способен да образува ново лико и нови дървесни кръгове, дърветата се възстановяват.

Листните пъпки са по-студоустойчиви от плодните. Най-студоустойчиви са плодните пъпки на ябълката, следвани от тези на сливата, вишнята, крушата, черешата, дюлята, а най-чувствителни са тези на кайсията и прасковата.

Цветовете и младите завръзи са най-чувствителни на ниски температури в началото на вегетацията и затова рано цъфтящите бадем, кайсия, праскова, череша и други винаги са изложени на опасност от измръзване от повратни студове и слани.
Краткият дълбок покой на костилковите видове е причина за повишен риск от измръзване. Критичната температура за цветовете и завръзите за различните видове е от -1,1 до -5,9ºС. Студът умъртвява семената на завръза и той опадва.

През периода на дълбок покой студоустойчивостта на отделните овощни видове също е различна. Ябълката е най-устойчивия вид през периода на дълбок покой в сравнение с другите овощни видове от умерения климатичен пояс. Плодните пъпки на разпространените у нас сортове понасят температура до -30-32ºС. С намаляваща устойчивост при семковите са крушата (-25ºС), дюлята (-23-25ºС) и мушмулата (-20-23ºС).

От костилковите видове най-устойчиви на ниски температури през периода на дълбок покой е сливата (-28ºС). По-чувствителни са сортовете на джанката (-23-24ºС). През дълбокия покой черешата понася температури до -24-25ºС, а вишнята - до -28-30ºС. Прасковата измръзва при -20ºС, а когато пъпките набъбнат, повреди се получават и при -10-15ºС. През дълбокия покой цветните пъпки на кайсията понасят ниски температури до -25-28ºС, но поради късия принудителен покой този вид е много чувствителен на късни повратни студове.