Начало на пробуждането

Климатичните особености на месеца са характерни за зимата, но са по-разнообразни, отколкото през януари. Наблюдават се големи температурни колебания. Средните месечни температури са около 0°С, като за Северна България те са между -1,5 до 0,4 °С, а за Черноморието даже положителни. За Южна България средните температури достигат до 4,2°С. Като абсолютно максимални температури са отбелязани 24 С(подходящи за прегледи) и минимални -35°С. Средната влажност за месеца е най-ниска за целия зимен период поради малките валежи. Увеличават се слънчевите дни.

[B%]КАЛЕНДАР НА ЦЪФТЯЩАТА РАСТИТЕЛНОСТ[%B]
През този месец наред със студените дни има и топли, при които температурата на въздуха се повишава над 10-12 С. В такива дни пчелите започват да летя и да носят цветен прашец от най-рано цъфналите растения като кокиче, минзухар, леска, елша, кукуряк и др.

[B%]РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА[%B]
През повечето време пчелите са все още на кълбо. Топлите дни и притокът на цветен прашец активизират пчелните семейства. Пчелите започват да извършват облитане. В същото време те разпечатват мед, освобождават и полират килийките от средата на гнездото. В зависимост от района на пчеларстване, състоянието, храната и затоплянето на гнездата и, най-важно от възрастта и качествата на пчелната майка и силата на семействата, започва яйценосната дейност на майките. На 2-3 пити може да се види открито и запечатано пило. Температурата около него вече е постоянна от 34 до 36°С. Консумацията на мед и прашец се увеличава. Пчелите започват да почистват кошера. При първа възможност пренасят все повече нектар, цветен прашец и вода.

[B%]ПЧЕЛАРСКИ ПРАКТИКИ НА ПЧЕЛИНА[%B]
Необходимо е периодично да се посещава пчелина с цел:
1. Извършване на външен преглед на пчелните семейства и оказване на помощ при необходимост (съборени кошери, капаци, изриване на снега при обилни сниговалежи, отваряне на запушени входове и др.); осигуряване на спокойствието на семействата; прослушване на пчелите и наблюдение на очистителното им облитане; изваждане на отпадъци от дъната на кошерите и внимателното им преглеждане. При необходимост изпращане на проби от отпадъците за изследване в лицензираните лаборатории;
2. Провеждане на вътрешен частичен преглед и подпомагане на неблагополучните семейства;
3. Подхранване на пчелните семейства със захарно-белтъчна храна (ако имат малко хранителни запаси и тези, които ще се изнасят на акациева паша с Апитонус, Фийдбий и др.);
4. Извършване на ДЗПчП след установяване на умрели пчелни семейства. За да се установят точно причините за умиране на пчелите и за евентуалното обезщетяване на застрахованите семейства е необходимо да се извика ветеринарния лекар и под негово ръководство да се вземат проби за лабораторно изследване; да се затворят входовете на кошерите на умрелите семейства; след получаване на отговор от лабораторните изследвания, ако е констатирано заразно заболяване да се извършват ДЗПчП, предвидени в Наредба 30, според вида на болестта, под ръковоството на ветеринарния лекар. От кошерите на семействата, които не са умрели от заразно заболяване се изваждат всички пити и се прибират в склада отделно от другите рамки с пити; според вида на констатираното заболяване питите, кошерите и инвентара се дезинфекцират или унищожават. На дезинфекция се подлагат също кошерите и инвентарът на семействата, умрели от незаразни болести./в. Пчела и кошер