Когато краставиците се засяват направо от семе, предварително се приготвят гнезда, в които става засяването. Те се правят по средата на фитарията с помощта на мотика. Това става, като се изкопае почвата и се натрупа на гнезда с диаметър 30-40 см. Лицето на гнездото има слаб наклон на юг. Върху така приготвеното стъбло се хвърлят 1-2 лопати добре угнил оборски тор. Засяването на семената става в гнездата, като се поставят по 5-6 семки във формата на кръг. Гнездата се правят на разстояние 50-60 см едно от друго. При нашите климатични условия засяването става през последната десетдневка на април, когато почвата е достатъчно затоплена. Един ден преди засяването семената се накисват в хладка вода (25 градуса), за да се рътят. Това ускорява поникването и осигурява редовен посев. Няколко дена след поникването се прави проскубване на излишните растения, като във всяко гнездо се оставят по две растения. Интерес представлява отглеждането на краставици на редове. Върху топли, структурни и влагоемни почви сеитбата на семената се извършва редово, на равна повърхност, със зеленчукова или обикновена сеялка на разстояния 1-1,2 метра между редовете. След поникването растенията се прореждат един-два пъти. Окончателните разстояния между тях са 20 см. При този начин на засяване на декар отиват 200-300 г семе.
При отглеждането на краставици върху по-тежки почви трябва да се предпочита ленточното отглеждане върху широки тирове (кавали) или ленти, широки в основата си 80-90 см. Засяването на семената се прави върху южния склон на тировете, където топлинният режим на почвата е най-благоприятен и спомага за бързото поникване на семената и по-доброто развитие на кореновата система. През вегетацията редовно се полива и окопава, растенията се загърлят и подхранват. Води се борба с болестите, неприятелите и плевелите. Обработките се прекратяват, след като растенията са се развлекли по повърхността на почвата и върховете им от отделните редове са се срещнали. Поливането през горещите летни дни се извършва по-често - 1-2 пъти седмично, привечер.
Важна грижа е борбата с листните въшки и маната. Плодовете на краставиците наедряват бързо и бързо загрубяват и остаряват. Процесите на доузряване продължават и след откъсването им при лагеруването и плодовете бързо губят вкусовите и технологичните си качества. Освен това от тях продължава да се изпарява вода. Ето защо набраните плодове се предлагат веднага за консумация или за консервиране. В началото беритбите се извършват през 1-2 дни, а по време на масовото зреене - всеки ден, и то сутрин рано. Заедно с добре развитите плодове се берат и отстраняват и всички недоразвити, болни и повредени плодове.