Доказано е наличието на имунитет и при растенията

За факта, че имунната система на човека постоянно се бори с атаките на различни чужди бактерии, вируси и инфекции е известно от много години. Не е изненадващо и наличието на имунитет при гръбначните животни, повечето от които принадлежат към същия клас, като човека. Днес обаче учените са абсолютно сигурни, че растенията също имат имунитет, а освен това, те дори могат да го управляват и контролират по-добре от животните.

Имунитетът предпазва растенията от едни или други инфекциозни заболявания, дори и в условия на пряк контакт с източника на инфекция, когато е най-предразположен към заразяване. Така например, иглолистните дървета никога не се разболяват от брашнеста мана, а широколистните не могат да бъдат нападнати от гъби род Lophodermium, причиняващи изсипване на иглиците. Това според учените е така, поради несъответствие на дадено растение и причинителя на определено заболяване. Патогенът просто не може да проникне в растението и нормално да се развива в него, дори в случаи, при които външните условия са най-благоприятни за заразяване и развитие.

Всичко това при растенията се контролира от същото “имунно оръжие” -ензим, който съществува и при животните. Този ензим е в състояние да унищожи всяка клетка, която играе роля на причинител на заболяване.

Разбира се, имунната система на растенията е много различна от имунната система на животните, заявиха неотдавна учени от Университета в Единбург, Великобритания. Въпреки че много биохимични процеси, протичащи в организма на растенията и животните при отблъскване на атаките на патогенни организми си приличат.

Когато в тъканите на растенията проникват бактерии или гъбички, те имат няколко механизма да спрат инвазията. Един от тях е просто да убият врага от глад: дават команда на засегнатата област и околните тъкани да умрат и по този начин патогенът остава без хранителна среда. Но има един проблем: как да се спре продължаването на този без съмнение ефективен, но по-скоро опасен защитен механизъм?

Ако отбранителната реакция остане без контрол може да убие цялото растение. Химическите оръжия, използвани срещу растителните патогени, са азотен окис (NO) и други реактивни кислородни видове (пероксиди и останки от кислородни радикали). Тези съединения са много агресивни и убиват не само патогените, но така също и множество клетки, които са опасно близо до зоната на инвазия. Изследователите са установили, че контрол над тези съединения осигурява ензимът оксидаза (NADPH).

Когато азотният окис стане прекалено много, ензимът отдава на себе си молекула и прекратява синтеза на кислородни радикали. В резултат на прекратяване на окислителните реакции, спира и клетъчната смърт.

Голямата прилика на биохимичните процеси в системата за „отбрана” доказва наличието на природен имунитет и при растенията. В същото време те се намират в по-изгодно положение от животните, тъй като в случаи на проникване на даден патоген в която и да е част от тъканта, могат просто да спрат притока на храна в този участък и така убивайки тъканта, убиват и патогена.

Тези открития на учените са много важни не само за развитието на имунологията като наука, но така също и за съвременното земеделие, тъй като те могат да помогнат на земеделците надеждно да защитават едни или други растения от пагубното въздействие на инфекциите.