Помощници в борбата с листните въшки

30-03-2004 г. ДВУТОЧКОВА КАЛИНКА (Adalia bipunktata). Този вид е повсеместно разпространен у нас. Среща се най-често в овощни градини, лозя и по-ограничено в едногодишни посеви. Възрастното насекомо варира силно по оцветяване - срещат се около 40 разнообразно оцветени форми. На дължина тялото достига до 3,5-5,5 мм. Ларвата е сиво-черна, с надлъжна сива ивица по гърба и изпъстрена с червено-кафяви петна. Видът развива 1-3 поколения годишно и зимува като възрастно насекомо в растителни остатъци, под кората на дърветата и други. Възрастните насекоми и ларвите се хранят с листни въшки, млади ларви на пеперуди и бръмбари с нежно тяло. Консумират средно през периода на развитието си до 200 въшки. Интересното при този вид е, че при стръскване или силно разклащане на короните на дърветата възрастните и ларвите не падат върху почвата - възрастните излитат, а ларвите здраво се прикрепват на местообитанията си. Този вид доминира над всички калинки, афидофаги в овощните градини след средата на май и е основен регулатор на листните въшки в тях. ТРИНАДЕСЕТТОЧКОВА КАЛИНКА (Hipodamia tredicimpunctata). В най-висока плътност този вид се среща по пшеницата, ечемика, царевицата, цвеклото, граха, люцерната и други полски култури. Предпочита места с по-висока влажност. Тялото е удължено-овално, главата - черна, твърдите крила - оранжеви. Ларвата е черна, а гръбната страна на четвъртото коремно членче е сивобелезникава. Видът развива 1-2 поколения годишно. CHILOCORUS BIPUSTULATUS L. Тази калинка е повсеместно разпространена у нас и съпътства навсякъде полските щитоносни въшки по овощните дървета. Възрастното насекомо е полусферично, със силно изпъкнала гръбна част. Твърдите крила са черни, осеяни с оранжево-кафяви петна. На дължина достига до 3-4,5 мм. Ларвата е черна, с брадавици. Възрастните насекоми и ларвите се хранят изключително с плоски щитоносни въшки, поради което видът се смята за техен основен регулатор и има определено значение ца намаляване на плътността им в овощните градини. Той развива няколко поколения годишно и зимува като възрастно насекомо под кората на ствола им или в основата на скелетните клони. Установено е, че този вид може успешно да се размножава при изкуствени условия (в биолаборатории), което повишава още повече значението й като елемент на съвременните системи за борба. Освен тези видове у нас се срещат и други, които имат по-ограничено въздействие като биологични регулатори на листните въшки. В заключение трябва да знаем, че можем да разчитаме на помощта на тази група насекоми - калинките, само ако ограничим неразумните третирания при културите със силно отровните химични средства.