29-03-2004 г. Дрянът е храст или дръвче, което има силно изразени медоносни качества. Цъфти рано и продължително. Нектарът от цветовете му се събира с голяма охота от пчелите. Като източник на цветен прашец дрянът е незаменим. Трябва да се има предвид, че в този период пчелното семейство има голяма необходимост от храна за отглеждане на пилото. Разпространение. По сухите каменливи склонове и редките гори в предпланинските райони на страната до 1500 м надм. височина. Описание. Ниско дърво или храст с кафенозеленикави клони. Листата са срещуположни, яйцевидни, заострени, целокрайни. Цветовете са жълти, събрани в сенниковидни съцветия, с 4-листна чашка, 4-листно венче и 4 тичинки. Плодовете са червени, продълговати, месести, с цилиндрична костилка и стипчив сладко-кисел вкус. Цъфти през февруари-март. Използваема част. Плодовете се берат след пълното им узряване (когато станат червени), през август-октомври. Те се държат да омекнат, след което се сушат на сянка или в сушилня при 1° до 70°С. Изсушените дренки имат червен цвят и стипчив сладкокисел вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в торби. Пазят се в сухо и проветриво помещение. Химичен състав. Гликозида корнин, дъбилни и горчиви вещества, плодови киселини, захари, витамин С и К и др. Лечебно действие и приложение. Дренките действуват запичащо, кръвоспиращо и температуропонижаващо. Прилагат се при лечение на диарии, блатна треска и др. В българската народна медицина дренките се препоръчват още при кръвоизливи от стомаха и червата, при температура и трескави състояния и др., а корите от младите клонки - при блатна треска и за жабурене при болки във венците. Начин на употреба. 50 г дренки се варят 15 мин. в 1 л вода. Отварата се пие вместо вода или леко подсладена като компот (ядат се и плодовете). От корите 1 кафена лъжичка се вари 10 мин. в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно или се използува за жабурене.