26-03-2004 г.Това много оригинално блатно растение е известно още като блатен аир, ароматна тръстика или миризлив акорус. В Европа е пренесен от Южна Индия през ХVІ в. под името калам. Учудващо е, че в Софийско, Казанлъшко и на други места у нас се среща като подивял. Видът акорус каламус е многогодишно растение, което на височина достига около 1 м. Развива пълзящо, дълго до 1,5 м, дебело, разклоняващо се коренище. Отвън то е кафяво, а отвътре - бяло, с розов оттенък. Листата са мечовидни, много дълги, до 3 см широки. Съцветието е подобно на царевичен кочан, около 12 см дълго. По него спираловидно са наредени многобройни кубчести цветчета. Цъфти през юни-юли. Образувалите се плодчета са червени ягодки. Любителите могат да отглеждат този вид в градината си особено успешно, ако наблизо преминава поток или мястото е влагозадържащо. Най-ценно е, че може да се отглежда в големи недренирани съдове. Съставя се смес с много градинска почва и угнил оборски тор. Мястото на тези растения е на балкони, тераси и веранди през цялата година, защото са зимоустойчиви. През лятото ще са отрупани с пищна зеленина при едно условие - почвата винаги да е преовлажнена. Особено високо се цени сортът с изпъстрени в кремаво листа. Растенията се размножават чрез разделяне на туфичката. Подходящи срокове са както есента, така и пролетта. Модерни са миниатюрите Сега в Европа като саксиен е модерен видът акорус граминеус. Той външно е като миниатюрна форма на описаният. Достига едва 20-30 см. Това го прави удобен за отглеждане в стайна обстановка и то не само в саксии, а и в аквариуми. Сортът Вариегата е с листа, изпъстрени с бяло-жълти чертички. Вместо дафинов лист и джинджифил Цялото растение на аира издава приятен аромат. Коренището е с парливо-горчив вкус. Това се дължи на факта, че в него се съдържат около 2-3 % етерично масло с много богат състав, предимно камфор. Горчивите вещества са гликозиди - акорен и каламин. Има още дъбилни слузести и антибиотични вещества, витамин С и около 30-40 % нишесте. Каламът е и чудесна подправка. Използва се вместо дафинов лист или индийско орехче. Замества и джинджифила. Много полезни са сиропите, приготвени от коренището. Българската народна медицина препоръчва аира за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането, при гастрит, анемия, заболяване на жлъчката, бъбреците и черния дроб, както и при стомашни разстройства, ревматизъм, екземи.