Така почвата ще стане отново рохкава - II

[B%]Сухите условия позволяват уплътняване на почвата[%B]
При сухи почвени условия (едрите пори и част от средните са изпълнени с въздух), проветряването на почвата не е определящо за добива, а съдържащата се в ефективната зона на корените почвена влага. От друга страна, относителното съдържание на едри пори е толкова по-важно, колкото по-чести и по-обилни са падащите валежи. Затова при сухи места поддържането на по- високо уплътняване на почвата е благоприятно, за разлика от при влажни условия, където е необходима по-висока степен на разрохкване.

След прибирането на зърнената реколта е важно уплътненията на горния почвен слой да се разрохкват възможно най-бързо посредством повърхностна обработка на стърнищата. Сместа от слама и почва образува изолиращ слой. Тази обработка прекъсва проводящите пътища на увеличаващата се почвената влага, така че тя вече не достига до повърхностния слой и не се изпарява.

[B%]Мулчиращият слой слама предоставя най-добрата защита от изпаряване[%B]
Измерванията на влажността на почвата показаха, че получаването на затворен мулчиращ слой слама предоставя най-добрата защита от изпаряване. Какво е реалното съхраняване на вода показват следните цифри малко преди прибиране на цвекло.
- С мулчиране при есенната почвообработка под цвеклото има 17 мм/м2 повече почвена влага за растенията, отколкото след оран;
- Когато затвореното сламенно покритие остане през зимата и почвата се обработи еднократно повърхностно непосредствено преди сеитбата на цвеклото, с цел получаване на по-добра семенна подложка, разполагаме с 30 мм/ м2 повена влага;
- При директна сеитба се получават дори 50 мм/ м2 почвена влага, достъпна за растенията.

Въпреки някои проблеми с полските мишки и/или охлюви позитивният ефект на защитния мулчиращ слой слама през вегетационната пауза е безспорен. Обогатяването на почвената повърхност с органична маса смекчава силата на действие на дъждовните капки и разрушаващото им влияние върху почвената структура намалява чувствително.

[B%]Дъждовните червеи се грижат за дренажа на почвата[%B]
Колкото повече канали от дъждовни червеи и корени има, толкова:
- По-бързо протича инфилтрацията при силен дъжд;
- По-малки са непродуктивните загуби на вода, вследствие на изпаряване и оттичане от горния почвен слой, както и свързаните с това нарушения на почвената структура.
Преди всичко обаче за съхранението на влагата остава отворено преминаването от повърхностния почвен слой в долния слой почва. Последствията: почвата поема бързо дъжда и го отвежда в по-дълбоките почвени слоеве.

От гледна точка на физичните им свойства, почви с такива характеристики позволяват без съществени ограничения на функцията си, да бъдат дългосрочно плитко обработвани. За тях директнта сеитба с редуващо сеитбообръщение също е алтернатива при всички обстоятелства.

Склонни към уплътняване почви със смесена зърниста структура, предимно бедни на хумус песъчливи (кафяви) изискват от гледна точка на почвената структура по-висок дял на дълбоко разрохкване при сеитбообръщението от например структурно стабилните черни льосови почви и песъчливо-глинести почви. По-голямо пространство за корените и достатъчен резервоар за съхранение на валежите ще се постигнат посредством разрохкване на увредените уплътнени участъци на основния почвения слой.

[B%]Основна обработка на почвата: Колко дълбоко трябва да е разрохкването?[%B]

За дълбоко разрохкване на горния почвен слой се използват подходящи съоръжения, които комбинират разрохкването на почвата със смесено повърхностно обработване и повторно уплътняване. Задачата на съоръженията за разрохкване по правило се ограничава в това да прекрати уплътняването на повърхностния почвен слой.
За тази цел по-подходящ е многоредов култиватор с тесни работни органи, отколкото култиватор за стърнища с крилообразни работни органи. Едрото разораване при тях води до опасност от влошаване на уплътняването на почвата. Конструкцията на крилообразните работни органи трябва да гарантира, че няма да се получат набивания и отпечатъци от долната част на култиватора. Разрохкването на почвата означава увеличение на обема на порите. Затова, трябва да има възможност разрохканата вече почва да се заобикаля лесно. Колкото е по-дълбоко разрохкването и по-висок повдиганият почвения слой, толкова по-голямо е необходимото усилие за разрохкване.
Скоростта на преминаване на разрохващите приспособления през почвата влияе на качеството на обработката на почвата. По принцип, по–високата скорост при суха почва води до по-добро разтрохкаване. Това е важно до момента, в който бъдат разломени всички буци. При щадящото почвообработване винаги еднаквата дълбочина на обработване не е нужна. При това основната обработка без обръщане на почвата е в границите на целия повърхностен почвен слой (от 0 до 30 см). Пълно, цялостно разрохкване е необходимо само в единични случай. Тежки увреждания от уплътняване, например вследствие на използвани тежки машини и транспортни средства при влажни условия, изискват основно саниране на увредените уплътнени участъци на почвения слой. Това се постига с комплексни действия на основно разрохкване на почвения слой и биологично стабилизиране на разрохкваната структура.

Основното разрохкване на почвения слой (30 до 40 см) е необходимо при склонни към уплътняване почви. Целта е да се предостави възможност за безпрепятствен растеж на корените, да се предотврати задържането на влага и съответно да се отстрани, както и да се разкрият резервите на вода и хранителни вещества. След прибирането на зърнената реколта следва основното разрохкване на почвата, най-добре непосредствено след обработване на стърнищата с дълбоко разрохкващ култиватор. В обработваната дълбочина почвата трябва да е дотолкова суха, че уплътнените зони да могат да се обработят от съоръженията за дълбоко разрохкване.

Посредством 4-6-редови култиватори за дълбоко разрохкване почвата може да се обработи до дълбочина 40 см, без структурата й да се нарушава или да се смесват почвените хоризонти.

Затова трябва да се внимава след основното разрохкване почвата да не се подлага на силни натоварвания от натиск. Органичните и минерални торове (също и варуването) трябва да се прилагат преди основното разрохкване на почвата. Извършете основното разрохкване на горния почвен слой непременно под наклон спрямо главната посока на обработване на блока, за да не се получи отново уплътняване.

[B%]Междинните култури стабилизират разрохкването[%B]
През следващите 2-3 години може да намалите дълбочината на основната обработка в сравнение с досегашната. Разрохкването е с дълготраен ефект само, когато върху разрохканата структура по възможност по-бързо и плътно се захванат корени. За предпочитане тук са растения от семейство кръстоцветни. Подходящи се дребни или едросеменни бобови култури с вертикално проникващи корени като бакла, детелина, люцерна. Култивирането се извършва в съответствие със засяването на един или повече от един вид растения през периода на отглежаните междинни или основни култури.

[B%]Обобщение[%B]
Основната обработка на почвата влияе до голяма степен на качествата на горния и долния почвен слой. Тя изисква значителен разход на енергия. За намаляване на разходите е необходимо дълбочината на обработване да се съобрази с физичното и технологичнота състояние на почвата (остатъци от реколтата, дълбочина на отпечатъците).

Затова преди основната обработка на почвата трябва да е ясно на каква дъбочина са уплътнените зони, колко са обемисти и плътни и къде са разположени. Посредством диагностиката на почвата могат еднозначно да се установят структурните промени например при плочковидна структура с хоризонтално отклонение на корените по продължение на нарушения слой.

При дълбоко уплътнени почви трябва да се извърши дълбоко разрохкване с култиватор. Осигурете дълговременния ефект на разрохкването посредством подходящо засяване на междинни култури./Top agrar