Нужни са сериозни мерки за управление на водните ресурси

24-03-2004 г. На 22 март световната общност отбеляза Международния ден на водата. Това е повода да поговорим с депутата Борислав Великов по темата - увлечението му към изследване на водите започва още в Минно-геоложкия университет. Сега това донякъде му помага в работата му в Парламентарната комисия по околна среда. - Г-н Великов, водата ли е най-важната част от околната среда? - Вероятно това би трябвало да бъде въздухът, като имаме предвид, че без него може да издържим 3-4 минути. Докато без вода и по-малките деца карат по-дълго време. Но във философския смисъл на думата водата е най-важната част. Като пример мога да посоча факта, че милиони долари и евро американската и европейската научна общественост изразходва, за да изпрати на Марс специални сонди. Апаратурата има задача да открие там вода, респективно наличието на живот. Водата е дала реалната възможност за възникването на живот. Та в този смисъл наистина е най-важната част от околната среда. - Подземните води са от основните резерви за страната. Не смятате ли, че се подценява значението им? - Те наистина са резерв, но в средно или дългосрочен план. В страната все още има достатъчно повърхностни води, включително и в Монтанско. От тях се черпи за водоснабдяване и в този смисъл хората подценяват значението им. Тук е мястото да кажем, че в Народното събрание имаше много разгорещени спорове. Миналата седмица бе дебатирано надпартийно предложение, направено от мен, д-р Чакъров, Евдокия Манева и Георги Божинов - председателя и заместник-председателите на Комисията по околната среда. Ние предложихме в Наказателния кодекс да влезе член, който да инкриминира, тоест да подвежда под наказателна отговорност онзи, който без разрешение изгради водовземно съоръжение и особено за подземни води. Това означава, че подземните води ще бъдат съхранени - не само по отношение на кражбата, но и по отношение на качеството. Кражбата лесно би могла да се забележи - в някакъв двор някой е пробил сондаж без разрешение, черпи вода. Да, той краде, но много по-опасно е, че може да замърси водоносния хоризонт, който е на всички хора и особено на поколенията. Та в парламента в тези спорове надделя разумът от гледна точка на бъдещите поколения - посегателството бе инкриминирано днес, защото подземните води са основен резерв за бъдещето. В Монтанско те сравнително малко се използват и то в северната част - 15-18 процента. Това е свързано с факта, че повърхностните води засега са достатъчно. Но трябва да се има предвид, че качеството им в областта не навсякъде е добро. Във Вълчедръмско има много зони, в които подземните води съдържат много манган и желязо. - Вие имате разработки, направени съвместно с ваши колеги, за ликвидиране последствията от уранодобива, както и методи за пречистване на води. Може ли да се приложат в Монтанско, където определено има нужда от тях - Смоляновци, Чипровци? - По отношение ликвидиране последствията от уранодобива аз действително съм работил с колеги от Минно-геоложкия университет. Създадохме методика за оценка последствията и разработки за пречистване на основата на йонно-обменните смоли. Те биха могли да се приложат в Смоляновци. В Чипровци може да се приложи подобна технология, но за екологосъобразно извличане на полезни изкопаеми. Там подкрепям проект на фирмата “Йонтех”, която използва тази технология за добив на молибден и волфрам край Мартиново. Така ще се получи някакъв продукт, ще се открият работни места и ще бъде запазена околната среда. - Напоследък се заговори за засушаванията. Според много учени те ще са бич за човечеството само след 50-100 години. Възможно ли е водата да се превърне в голям проблем за България? - Засушавания има, тенденцията е към намаляване валежите над страната, оттук и понижаване дебита на оттока на повърхностните, както и дебита на подземните води. Нужни са сериозни мерки за ефективно, рационално и интегрирано управление на водните ресурси. Това е свързано със Закона за водите, с Европейската директива за водите. Предстои всеки момент да бъде приета Европейската директива за защита на подземните води от замърсяване. Тези европейски норми прилагаме в нашето законодателство. Така се стремим времето, в което водата ще стане много голям дефицит и в България, да бъде възможно най-отдалечено и на практика никога да не възникне. - И ако продължим въпроса - ще остане ли без вода Монтанско? Имам предвид, че проектите за надграждането на “Среченска бара”, все още са само на книга, а всички помним голямата суша през 2000 г. Монтана пък има “Извора” - водоизточник, ползван дълги години, но който според проучвания на експертите не отговаря на стандартите. - Проектът за “Среченска бара” вече се работи. Специалисти на “Хидроенергетика” са идвали тук, събрали са данни и готвят техническия проект. Има осигурени известни средства за започване на строителството. “Извора” наистина не отговаря на стандартите. Трябва да се използва само за промишлени нужди. Може би след време ще имаме достатъчно средства и арсенът ще се пречиства с по-ниска себестойност, но засега не е оправдано. Така че “Извора” е резерв за годините, които ще дойдат. Но благодарение усилията и на депутати от НДСВ, от 12-те области, предложени за инвестиции по програмата ИСПА, има отхвърлени, но между оставащите е нашият регион. С пари от фонда ще бъде реконструирана и подменена водопроводната мрежа в Монтана и Лом. Това ще бъде уточнено следващия месец, когато се очаква комисия от Европейския съюз. На 58 сесия на Общото събрание на ООН беше приета резолюция, прокламираща периода 2005-2015 г. като международна декада за действие “Вода за живота” с начало точно след една година - 22 март 2005 г. Целта е по-засилено внимание, по-засилено фокусиране към свързаните с водата проблеми, подчертаване ролята на жената като стопанка на водите. Другата цел - да се намали наполовина частта от населението на Земята, което е без достъп до безопасна питейна вода и без основни хигиенни възможности. - Накрая - какво се направи за сближаване на българското с европейското законодателство във връзка с качеството на водите? - Това е много важен въпрос, но трябва да кажа, че все още не сме хармонизирали изцяло нашето законодателството. В Европа рамковата директива за водите излезе сравнително късно и все още не е одобрена към настоящия момент, директивата за замърсяване на подземните води пък предстои да се случи до броени дни - ние изчакваме, екоминистерството също - за да подготвим нов Закон за водите, който да отчете всичките изменения. Засега работим по закона, който не транспонира напълно последните директиви - някои от тях не са и приети. Повтарям, това е много важен въпрос и усилията ни трябва да продължат в тази посока, включително и за регулиране водните услуги в България - цени и качество, което предстои да се направи тази година.