Спираме кастрацията на прасетата

След дългогодишна дискусия беше постигнато съгласие в Европа да се спре физическата (хирургическата) кастрация на прасетата от 2018 година. Дотогава трябва да се намерят решения за облекчаванe на болката при кастрацията. Кастрацията на мъжките прасета се прави, за да се избегне неприятната миризма на месото, добито от тях, която го прави неподходящо за ядене и рязко намалява пазарната му стойност. Угояването на некастрирани мъжки прасета (нерези) за консумация досега не е дискутирана, но след 2018 г. то ще стане практика. Решението за това бе постигнато след няколко сесии в Брюксел, Белгия на представители на всички организации, свързани със свинете – свиневъди, кланици, месопреработватели, търговци, природозащитници, ветеринари. Като първа стъпка към осъществяване на това решение е прието да се прилага анестезия или дълбока упойка при кастрацията от 1 януари 2012 г. (Vincent ter Beek, Pig progress, 27, 2, 2011).
[B%]Миризмата на месото от нерезите се дължи на две съставки – скатол и андростенон които се натрупват в гръбната сланина.[%B] Андростенонът е стероид, който се формира в тестисите, а скатолът е продукт от разлагането на аминокиселината триптофан от дажбата в дебелото черво. Месото на не всеки нерез има специфичната миризма – ако не бъдат кастрирани между 2% и 5% от мъжките прасета го показват. Нивата на андростенон и скатол са различни за различните породи и различните нерези. Хората имат различна чувствителност към тази миризма – при някои може да предизвика повръщане, а други проявяват пълно безразличие. Понякога женските прасета също могат да придобият този нeдостатък, когато са в контакт с екскреции от нерези. Миризмата може да се предизвика и от други съставки, каквато е индолът, който е в значителна корелация със скатола.

Да се намери решение на този проблем не е лесна задача, тъй като самият проблем или по-скоро причините за него не са напълно изяснени. Има няколко начина за намаляване на неговото влияние, които вече се прилагат и ще се прилагат преди крайната дата 2018 г. В Холандия от декември 2007 г. е задължително използването на въгледоден двуокис (СО2) за анестезия на прасетата преди кaстрация. Обявено като важно научно постижение и съгласувано с изискванията за хуманно отношение към животните, практикуването на тази анестезия все още е придружено с много въпроси и забележки и често се смята за по-лошо от проблема за решаването на който е предназначено – свързано е с много труд; прасетата невинаги са на 100% анестезирани; прасетата могат да чустват болка след като се събудят и отгоре на всичко има допълнителен стрес от самия процес на анестезия, тъй като прасетата чувстват, че се задушават. В Швейцария като добра алтернатива е предложен изофлуран, но и този газ е придружен от много недостатъци, тъй като може да оказва много силен ефект върху възрастни хора и е силен парников газ. В Германия вместо анестетик се предлага аналгетик (облекчаващ болката) като временно решение. В Европейския съюз (ЕС) е одобрен препаратът Metacam на фирмата Boehringer Ingelheim като аналгетик за облекчаване на постоперативните болки. Последен, но не най-маловажен е фактът, че не всяко прасе в ЕС може да избегне физическата кастрация.

- там, където прасетата трябва да се угояват до 150 кг ж.т., като Италия например, тя ще си остане постоянна практика.

Според много специалисти моментът на спиране на кастрацията е настъпил, защото много фермери искат да се освободят от нея, след като са я извършвали много години. Има обаче още много път да се извърви до постигане на тази цел. Уместни са все още няколко въпроса, които нямат адекватен отговор: как ще се контролират нерезите, за да се гарантира, че месото от тях е свободно от специфичната миризма, как ще изглежда системата, която всеки в ЕС ще я приеме и кой ще плати за новата система. И дали тя няма да бъде по-скъпа поради влошеното оползотворяване на фуража, каквото показва опитът на Великобритания. Със сигурност всичко това се вижда в Европа, която разработи две основни програми за решаване на проблема: първата има за цел да се направи ясен преглед на мненията, практиките и научните постижения (Pigcas) и втората – да се проучат алтернативите на кастрацията (Alcasde). 2018 година наближава и дотогава отговорите на всички въпроси трябва да бъдат намерени.

[B%]Кои са алтернативите на кастрацията които се разглеждат в момента?[%B]

[B%]Генетична селекция.[%B] На изложението EuroTier през 2010 г. холанската фирма за развъждане на свине Topigs обяви, че продава нерези, при които специфичната миризма на месото е намалена и това ще се предава на поколението. Генетиците заявяват, че през 2015 г. кастрацията може да бъде избегната и това е крайната дата, която си е поставила Холандия. Първата стъпка е да се уеднаквят нерезите в това отношение, тъй като наличието на андростенон, скатол и индол е различно при различните нерези. Успоредно с това се разработват специални биомаркери, чрез които ще се контролират труповете индивидиуално в кланицата. Topigs ще получат и свине майки, мъжките прасета от които ще са по-малко застрашени от развиване на специфична миризма, макар че това ще отнеме повече време. Швейцарската развъдна организация Suisag работи по подобна програма и вече има добри резултати, включително добро оползотворяване на фуража, добър прираст и добро качество на месото. GSR Genetics във Великобритания разработва проект от 2006 г. за идентифициране на генетични маркери, ефективни в редуциране на специфичната миризма и резултатите са намаляване на скатола с 20% и андростенона с 26%.

Предстои генотипизиране на всички животни показващи този недостатък и използване на маркерите в развъдната програма с цел получаване на линии, свободни от него. Програма за търсене на генетични маркери се провежда и в Института по генетика и биотехнология (ИГБ) в Дания, която включва и кръвен тест./От в. Гласът на фермера