Пасищата намаляват, колко ценни са те?

Екосистема, разнообразие, опазване на климата – пасищата имат много задачи. Въпреки това, във все повече региони те отстъпват пред царевицата. Фридхелм Таубе, Антйе Херман и Ралф Логес споделят къде лежат предимствата на пасищата

Делът на пасищата в селскостопанските площи намалява. Шлезвиг-Холщайн и Долна Саксония са федералните провинции с най-голям спад в това отношение за периода 2003 – 2008 г.. И двете провинции прехвърлиха релевантната Cross Compliance (предписания на ЕС за спазване на аграрни практики, свързани с опазването на околната среда – бел. ред.) граница от под 5% постоянни пасищни площи. Това накара местните правителства да издадат наредби за запазване на постоянните пасищни площи. Все пак една сравнително засилена несигурност на данните в зависимост от източниците прави класифицирането на тези цифри проблемно. Освен това тези наредби не отговарят на абсолютна забрана за преустройство на постоянните пасищни площи. Те постановяват, че преустроена зелена площ трябва да бъде компенсирана с установяването на нова такава площ.
Причините за значителното намаляване на постоянните пасищни площи могат да бъдат намерени в по-високите икономически предпочитания на отглеждането на царевицата за добив на храна и енергия. Също така те биват подсилени от завишените разходи по подръжката на площите. При това на зелените площи се приписва висока стойност, тъй като основните му функции като екосистема, опазване на климата и водата и поддръжка на биологичното ранообразие са важни. Но в кои области царевицата превзхожда пасищата и къде е обратното? При примера на Шлезвиг-Холщайн въз основа на значителните функции на екосистемата на постоянните пасищни площи относителните предпочитания между пасища и царевични насаждения за различни селскостопански области в северната част на Германия трябва да бъдат анализирани.
При песъчливи почви пасищата отстъпат на царевицата. В най-важния от икономическа гледна точка регион за отглеждането на фураж и добива на мляко Шлезвиг-Холщайн, песъчливата почва на Геест, пасищата значително отстъпват на царевицата както по отношение на производствения капацитет, така и по отношение на производстената сигурност (графика 1). Особено там, където нивото на интензитет на азота (до приблизително 150 kg N/хa) е относително ниско, високата ефективност при преработването на азот и усвояването на водния ресурс при царевицата води до сериозно повишен добив при по-ниски производствени разходи в сравнение с постоянните пасища.

При поредица на отглеждане на люцерна, царевица и тритикале при оптимален азотен интензитет едва беше постигнато добивното ниво на царевицата като монокултура (-12-15%). Все пак при отглеждането на монокултури фитосанитарните проблеми се увеличават. За това при оптимизацията на системи на редуване на насажденията царевицата трябва да има предимство. Не на последно място и защото заревицата постига значително по-добри резултати при системи на редуване на насажденията в сравнение с монокултурата. По съвсем друг начин стоят нещата в марши (брегове, често заливани от морската вода – бел. ред.) или нискотресавищни райони, където добивът на царевицата е силно ограничен и пасищата, т. е. тревните площи, показват значително по-добра продуктивност.

Постоянните пасищни площи в Европа са селскостопанската екосистема с най-високия потенциал за ботаническо разнообразие, което от своя страна е от значение за разнообразието във видовете на животинския свят. Но богати на разнообразие от животински видове зелени площи с повече от 30–40 индивида от вид са „вързани” както за ниска интензивност на стопанисване (торене, обработка), така и с бедна на хранителни вещества почва. Поради високия интензитет на стопанисване на постянните тревни площи при конвенционалното и при екологичното отглеждане в Северна Германия, зелените площи по правило не са много богати на различни видове.

Също и опитите за екстензификация през 90-те години на миналия век документират сравнително нисък потенциал за развитието на разнообразни пасища. Много по-често разнообразните запаси се ограничават в някои „горещи точки” като например стари площи за военни учения. Резултатът е, че например едва 12% от постоянните пасищни площи в Шлезвиг-Холщайн се категоризират като такива с висока природозащитна стойност. Тези площи се концентрират главно в областите на низините, главно в низината Айдер-Трене-Зорге и извличат своите стойности предимно от функцията си на жизнено пространство на полски птици.
От своя страна малкото зелени площи с голямо разнообразие на видовете в Геест са със застрашена стабилност не на последно място заради високите азотни емисии от животновъдството.

[B%]Дискусиите около емисиите от въглероден диоксид, защота на климата и биологичното разнообразие насочиха отново вниманието към пасищата. Тези и други възможности за използване не могат обаче да спрат общото отстъпление на зелените площи. Навярно развитието е силно зависимо от региона. Но в някои райони просто те нямат алтернатива. Там се разкриват нови възможности за използването на биогаз.С други думи казано, тревата воюва за своето признание. Твърде голямо е превъзходството на царевицата в региони с обработваеми площи и площи със смесено предназначение. Много интензивно обработваните пасища не са по-богати на биологични видове – растителни и животински – от районите, засети с царевица. Това хвърля нова светлина върху т. нар. Greening. Струва си по-подробен преглед на ситуацията, защото пасище с пасище не си приличат.[%B]