Особености на холандската технология за отглеждане на картофи

Картофите в Холандия се засаждат на плодородни полета, чиито орен слой съдържа най-малко 2-2,5% хумус. При избор на предшественик за предпочитане са житните култури, тъй като те създават най-благоприятни условия за растежа и развитието на тази култура. Обикновено, картофи се засаждат на едно и също място след 3-4 години.

Особено високи изисквания в процеса на отглеждане се отделят на картофите за посадъчен материал. Важно условие е да се поддържа необходимата пространствена изолация между картофените ниви за предотвратяване на разпространението на вредители и болести. Също така е важно на полето да няма електрически стълбове и други пречки, възпрепятстващи работата на техниката.

Особено внимание се отделя на осигуряването на картофите с всички необходими хранителни вещества. Органичните торове (70-100 т/ха), обикновено се внасят при предишната култура или в началото на есенната оран. Минералните торове се внасят равномерно по повърхността на почвата и веднага се инкорпорират (заравят) на малка дълбочина. Дозите зависят от плодородието на почвата и от запасите на важните хранителни вещества - азот, калий и фосфор. За хектар, по препоръките на различни фирми се внасят 100-180 кг активно вещество азот, 120-200 кг фосфор и 150-250 кг калий.

Но преди да се внесат минералните торове, веднага след прибиране на реколтата от зимните полски култури, полето се изорава, а пролетната обработка допълва есенната оран, за да се унищожат покаралите плевели.

Някои специалисти препоръчват на земеделските стопани да не се бърза с пролетната обработка за да се запази влагата. Това дава възможност и за ускоряване на просъхването на горния почвен слой, който по-добре се нагрява и „зрее”.