Торенето е фактор за оптимално развитие на дръвчетата

Оптималното задоволяване на овощните дървета с хранителни вещества е важен фактор за нормалното им развитие. Плодородието на почвата е променлива величина, която трябва да поддържа, в противен случай намалява. Това налага при отглеждането на овощни дръвчета периодично да се набавят необходимите хранителни елементи чрез торене с органични и минерални торове. В по-малките градини, каквито има вече на много места у нас се прилага комбинирано органо-минерално торене. За органично торене се използва оборският тор, който все по-трудно се намира. Неговото значение не е намаляло, но освен него на пазара вече има и други органични продукти, като био тор от калифорнийски червеи, органични продукти от растителен произход – извлеци от водорасли и други растения и др.

Доскоро пазара предлагаше само няколко вида торове съдържащи най-често по един и рядко два макроелемента. Вече се предлагат безброй комбинирани торове, които съдържат трите основни макро- елемента – азот, фосфор и калий плюс други макро- и микроелементи. Те са разработени в най-различни комбинации и са съобразени с нуждите на отделните видове растения през различните фази от тяхното развитие.

Най-много хранителни вещества от почвата извлича прасковата, следвана от ябълката, дюлята, сливата и крушата.

Нуждите на овощните култури от хранителни вещества нарастват с напредване на възрастта.

През отделните фази от своето развитие дръвчетата имат различна потребност от хранителни вещества – така например, ябълката приема усилено азот и калий през целия период на растеж и запасяване, а фосфор през буйния растеж и запасяването и др.

За най-правилно и точно торене, съобразено с нуждите на растенията е необходим агрохимичен анализ на почвата, с който се установява количеството на усвоими форми на хранителните елементи. След изготвянето на анализа се прави и препоръка за торене за съответната култура.

Сроковете и начините на торене са по-различни от познатата ни практика в миналото. Запасяващото торене за няколко години напред отстъпи място на ежегодното торене. Основното торене може да се прави както наесен, така и рано напролет. Това е възможно поради новите формулации на торовете, повечето от които са водоразтворими и не е нужно да се преобразуват в почвата. Подхранването с азотни торове през вегетацията също може да отпадне, ако се използват торове съдържащи азот, който е с дълго последействие, не се измива и не е летлив.

Площното разхвърляне на торовете при трайните насаждения води до загуба на хранителни вещества. Затова то постепенно се измества от локалното браздово торене в редовете близо до растенията от едната или от двете страни, а при единичните дръвчета в малките градини в под коронното пространство. Освен основното торене, което в никакъв случай не трябва да се пренебрегва, хранителни вещества могат да се подават и през листата чрез листни торове. Листното торене е едно допълнение и то в никакъв случай не може да замени основното торене. Освен това чрез него могат да се коригират специфични физиологични смущения в растежа на дръвчетата предизвикани от дефицит на определен елемент или група от елементи, като желязна хлороза и др. Храненето на дръвчетата може да става и по най-съвременният начин - чрез капково напояване.