Инвестицията в черешови насаждения е много печеливша

[B%]- Г-н Колев,вашият разсадник съществува от 20 г на пазара. Какви са целите, които си поставяте тази година? [%B]
- Доскоро произвеждахме от всички овощни видове, но в последните няколко години решихме да специализираме в костилковите. Преди всичко в черешите, понеже пазарът се насити на ябълкови дръвчета и градини. В интерес на истината, ябълките имат много голяма конкуренция, защото ареалът за производство е много голям, в цяла Европа, почти всички държави дори и на север отглеждат този плод. И затова конкуренцията е голяма. Дори Украйна и Русия, които бяха големи консуматори вече направиха собственни ябълкови разсадници. И въпреки че ябълката е най-целогодишният плод, поради голямото производство, цената пада и мисля че не е ефективно да продължаваме. Ние още имаме производство на ябълки, но постепено го намаляваме. Круши също произвеждаме, но за тях пазарът не е много стабилен, по-специфичен е и хората с предпазливост подхождат към крушата. А търсенето на череши се увеличава.

[B%]- Какви череши се търсят?[%B]
- Има по-специфични изисквания за черешите. Хладилните складове и хипермаркетните вериги искат едри, между 28 - 32 мм плодове, също така освен по размер, трябва да са добре поставени и по цвят. Все пак пазарът е много добър, много е задоволителна цената, това е най-скъпият плод. Така е, защото при черешите ареалът е доста по-малък за разлика от ябълката. Ако теглите линия през средата на Европа само под линият на юг могат да се произвеждат череши с необходимите качества, над нея на север се произвеждат, но те не са така вкусни.

[B%]- Само фиданки ли ще предлагате?[%B]
- От тази година освен фиданки, започваме да отглеждаме и черешово насаждение за производство на плодове в по-голям мащаб. Предвиждаме да засадим с череши окол 150 дка, но разбира се ще ги изграждаме постепенно. Тази година ще започнем с 20 дка, и в района на гр. Попово, където всъщност е и нашият разсадник. Всъщност нашата цел не е само да произвеждаме и продаваме плодове, а преди всичко да направим демонстрационна градина, като вид обучение за клиента, защото това е истинската реклама на това, което произвеждаме. Да знае клиентът какво купува и какво може да очаква. Сортовете ще са различни, така че да имаме зреене в дълъг период от време, ще има различни подложки. Тази година ще вложим около 10-15 хил. лв за първата градина.

[B%]- Къде продавате вашите дръвчета?[%B]
- Преди всичко в чужбина, продавали сме в Румъния, Унгария, имаме поръчки за Косово, Македония на всякакви овошки.

[B%]- Какво търси Унгария?[%B]
- В Унгария имаме много интересен клиент, той е млад човек, притежава кажи речи семейна ферма, той сади ябълки, но прави биопризводство. Има доста голяма ябълкова градина. Разполага със сортировъчни машини, имат си сушилни. Най-хубавите му ябълки са за свежия пазар, отделя плодове за сушене, прави и ябълков чипс, което е нещо страхотно за пазара. За мен най-интересният от продуктите освен ябълковият чипс е сокът, който прави и, който е 100% натурален. Това е нещо изключително, без консерванти и добавки и е нещо, което липсва на българския пазар. Виждал съм го и в Румъния, но не и при нас. Опаковката е като при вината, вътре с мехче, поръчал съм му да ми днесе 10 кутии за проба. Такъв сок може да се прави от череши, арония, това е огромна ниша, ако има някой инициативен човек в България, ще печели маса пари.

[B%]- Какви сортове череши отглеждате и предлагате?[%B]
- Имаме голямо разнобразие, сортовете са внесени от Италия.

[B%]- А български сортове?[%B]
- Нямаме български сортове, защото няма подходящи. Това е много жалко. Скоро поисках да купя един сорт Косара от нашия Институт по овощарство, а те ми поискаха 5 хил. евро. Никаква отстъпка за български производител, същата цена като за чужд и се отказах.

[B%]- А какво плащате за италианския сорт?[%B]
- За италинските се плаща твърда сума за патент около 3 хил. евро, след това отделно плащаш за пъпка. Може да излиза почти същото, но сортовете, които вземам от там са по-търсени.

[B%]- Не е ли редно да рекламираме българските сортове?[%B]
- Да, съгласен съм, но аз отивам при директора на института, защото искам да ударя рамо на българската наука. Казвам му, дайте да видим дръвчетата, а той ми отговаря, че не може, там не се допускат чужди лица. Е, тогава питам аз, как да рекламирам нещо, което не съм виждал? Това да не е военна разработка на НАСА?

[B%]Интервю на Светлана Трифоновска[%B]