Ендивията успява само при поливане

09-03-2004 г. Лазар ПЕТКОВ Ендивията е едногодишно растение от сем. Сложноцветни. Смята се, че произхожда от районите на Кавказ и страните около Средиземно море. Тя е старо зеленчуково растение. Отглежда се заради листата й, които се използват за салати, при приготовяне на супи, сосове и др.Те имат слабо горчив вкус поради съдържанието на глюкозида интибин, който може силно да се намали чрез бланширане (избелване). Отглежда се повече в Западна Европа. У нас се среща главно като любителска култура. В зависимост от формата и устройството на листата се различават два вариетета: ескариол - с широки, почти целокрайни или слабо нарязани листа с широка нерватура; къдрава ендивия - с дълбоко или ситно нарязани къдрави листа. Листата и на двата вариетета образуват разстлана розетка и имат различна окраска. Ендивията е студоустойчиво растение и се развива най-добре в прохладно време - рано напролет или през есента. Отглежда се само при поливни условия. Развива се най-добре върху дълбоки, плодородни, пропускливи, добре обработени почви. Местата трябва да бъдат слънчеви и защитени от ветровете. Най-добри предшественици за ендивията са бобовите, ранните картофи, репичките и др. Подготовката на площта е както при салатите. Отглежда се с директна сеитба или чрез разсад като ранно пролетна или късна есенна култура. Сеитбата се извършва в зависимост от времето на прибиране на реколтата: през февруари в топъл парник, като реколтата се прибира през юни-юли, или със сеитба през юли на студени лехи, като продукцията е готова през ноември-декември. При ранното засяване на семената в парник, особено за къдравата ендивия, се препоръчва пикиране на разсада. При нашите условия за препоръчване е късното производство чрез разсад. Семената се засяват рядко (2 г/кв.м) в студени лехи около средата на юли, като отгоре се покриват с пласт градинска пръст. За отглеждане на разсад за 100 кв.м са необходими около 4 г семена. Разсаждането на разсада става, когато е образувал 4-5 листенца (около 1 месец след засяването). На постоянно място той се засажда около 15 август. Сади се на разстояние: ескариолът - 40-50 см между редовете и 30 см вътре в реда; къдравата ендивия - 30-40 см между редовете и 30 см в редовете. След засаждането веднага се полива. Къдравата ендивия се предпочита за ранно пролетно отглеждане. Семената се засяват нарядко в полутопъл парник в началото на март. Към средата на април се правят фитарии и се разсажда на разстояния 30-40х25-30 сантиметра. По-нататък грижите по време на вегетацията са както при ескариола. За да се предотврати стрелкуването на растенията, е необходимо да се полива често. Около два месеца след разсаждането къдравата ендивия е готова за избелване. През вегетацията растенията и от двата вида редовно се окопават и поливат, като се внимава сърцевината да не се мокри, понеже от това загниват. Листата на ендивията са малко по-груби и слабо горчиви. За да станат нежни, крехки и по-слабо горчиви, те се етиолират (избелват). Това става след оформянето на листните розетки. Листата се събират нагоре и се завързват на върха. Около две седмици след това вътрешните листа са вече етиолирани, розетките се отрязват и подготвят за пазара. Етиолираните растения не може да се съхраняват за дълго време, поради което за избелване се привързват толкова растения, колкото могат наведнъж да се оползотворят. Етиолирането може да стане и в закрити, тъмни помещения, където напълно развитите растения се презасаждат нагъсто едно до друго. Ако по време на етиолирането се налага поливка, тя се прави така, че да не се мокрят листата. От 100 кв. м може да се получат около 800-900 растения.