Борба с плевелите в есенно-житните посеви

Важно място в технологията за отглеждане на есенно-житните култури заема борбата с плевелите, понеже чрез нея се гарантира до голям степен получаване на високи добиви и качествено зърно. Есенно-житните култури - пшеница и ечемик заплевеляват с над 100 вида плевели, основно от групата на зимно пролетните, ранните пролетни и кореновоиздънковите. Главни представители на зимно пролетните плевели са подрумчето, лайката, ралицата, дивия мак, синята метличина, едроцветната глушина, а от ранно пролетните – полският синап, дивият овес, лепката, колендрото, секирчето. Към групата на ефемерните спадат бръшлянолистното великденче, звездицата. В последно време от многогодишните плевелни видове големи проблеми създават паламидата, поветицата, пълзящият пирей, троскота, балура.

Целта на добрата растителнозащитна практика е да се унищожат поникващите и широко разпространени плевели чрез правилно и навременно използване на хербициди. Обработката на почвата, степента и видовото заплевеляване, климатичните условия, срокът на сеитба и сеитбените норми, балансираното минерално торене създават условия за добре гарнирани и конкурентно способни посеви по отношение на плевелите.
Заплевеляването на посевите преди началото на „вретенене” има голямо значение при формиране на добива, защото ако има плевели през този период, посевите се прореждат, създават се условия за вторично заплевеляване. В гъстите и добре развити посеви няма заплевеляване, понеже културните растения бързо закриват почвената повърхност и не позволяват на видовете диви растения, особено на по-светлолюбивите, да се развиват. При монокултурното отглеждане на пшеница и ечемик значително се увеличава заплевеляването, затова е препоръчително редуването им с окопни култури, за да се реши проблемът. Много ранната сеитба (преди 20-ти IХ) или късната (след 20-ти Х) създават условия за заплевеляване и това се отразява върху добивите от пшеница и ечемик, които намаляват от 15 до 25% при средна степен на заплевеляване. Освен това голяма част от плевелните видове са гостоприемници на неприятели – телени и лъжетелени червеи, сиви червеи, а от болестите - черна стъблена ръжда, кафява листна ръжда, ленточна болест и други.

Необходимостта от третиране на есенно-житните посеви трябва да се прецени, като площите се обходят и се установи степента на заплевеляване и видовият им състав. Щом се възобнови вегетацията на пшеницата и ечемика, започва третиране, като предварително е подбран най-подходящият хербицид, точната доза и времето на приложение.

•Срещу широколистни плевели (полски синап, дива ряпа, къклица, ралица, полско лютиче и други) са подходящи хербицидите, внесени във фенофаза „братене на културата”: Агроксон СЛ- 200 мл/ дка; Аминопиелик 600 СЛ- 150 – 200 мл/ дка; Валсамин- 150 мл/ дка (за пшеница); Диовид 60 СЛ- 150 – 200 мл/ дка (при пшеница); Санафен – 150 – 200 мл/ дка; Матон 600 ЕК- 120 – 150 мл/ дка; Хербоксон 600 СЛ- 150 – 200 мл/ дка; Лонтрел 300 ЕК- 40 – 50 мл/ дка ( при пшеница) и други.

•Срещу едногодишни широколистни плевели, в т. ч. слабо чувствителни на хормоноподобните хербициди, отличен ефект има при пшеница и ечемик Гранстар 75 ДФ – 1-1,5 г/дка, внесен във фаза 2-4 лист на плевелите.

•Срещу широколистни плевели, в т. ч. слабо чувствителни към хормоноподобните хербициди (лепка, видовете лайка, подрумче, видовете пипериче, див мак, росопас и други) внесени във фенофаза „братене на културите”: Арат ВГ- 10 – 20 г/ дка; Дерби супер - 2,5 г/ дка и 3,3 г/ дка (високата доза се прилага при преобладаващо заплевеляване с паламида); Дифендър СЛ- 80 – 100 мл/ дка (за пшеница); Ларен 20 СГ- 3 г/ дка; Линтур 70 ВГ- 15 г/ дка; Оптика комби-150 – 200 мл/ дка; Оптика СЛ- 200 мл/ дка (при пшеница); Секатор ВГ 20 – 30 г/ дка ( високата доза се прилага при прорастнали плевели и преобладаващо заплевеляване от паламида); Секатор ОД- 10 мл/ дка; Уидмастер 464 СЛ- 80 – 100 мл/ дка (при пшеница) и други.

•Срещу паламидата добър ефект се получава, когато тя е във фаза „розетка” при третиране с Дифендър или Уидмастер.

•Площите от пшеница и ечемик, заплевелени с див овес се увеличават. Успешно действие срещу този плевел и други едногодишни житни плевели имат хербицидите: Грасп 25 СК- 100-120 мл/ дка; Топик 080 ЕК- 30 – 50 мл/ дка (при пшеница); Пума супер 7,5 ЕВ-100 мл/ дка (работен разтвор – 20-30 л/дка); Скорпио супер 7,5 ЕВ - 100 мл/ дка и други. Хербицидът Пума супер 7,5 ЕБ си извоюва мястото на класически стандарт в борбата с дивия овес.

Препоръчваните дози на хербицидите трябва строго да се спазват, защото по-ниската няма да има ефект, а при по-висока от указаната ще има опасност от пригори по растенията, и замърсяване на околната среда. Работните разтвори се приготвят непосредствено преди употребата и не трябва да се оставят да престояват за следващи пръскания. Ако се използва праховиден пестицид, прави се рядка каша, а след това се добавя останалото количество вода.

Третирането трябва да се прави сутрин или привечер при тихо време и температура на въздуха над 0°С през есенно-зимния период. При екстремно ниски или високи температури хербицидният ефект намалява значително.

След приключване на работа пръскачките се измиват обилно с вода, с прибавка на специален препарат за неутлаизиране или с прибавяне към водата на калцинирана сода. Отпадъчните води се изливат в септични ями, а не в каналите, водоемите, реките или върху почвената повърхност. Това е изключително важна мярка за опазване на околната среда от замърсяване с пестициди.

[B%]Повече по тази тема и др., свързани с пролетното подхранване – търсете в новия бр.3/март 2011 г. на сп. „Практично земеделие”[%B]