С мравчена киселина срещу акара

08-03-2004 г. Инж. Стоян ДЖАМИЙКОВ, София Борбата против акара съм започнал от средата на 70-те години на миналия век. Отначало използвах фенотиазин. Подпушвах пчелите, като върху разгорените въглени в пушалката сипвах фенотизиана, пушека вкарвах през входа (прелката) на кошера. Пчелите се дразнеха, а и аз не можех да преценя колко пушек е вкаран в кошера, тъй като това зависеше от много фактори: отвора на прелката, разпалеността на въглените в пушалката, количеството фенотизиан и др. От литературата научих, че като ефикасно средство против акара в някои страни използват МРАВЧЕНАТА КИСЕЛИНА която у нас намира широко приложение при деритизацията на складовите помещения в хранителната промишленост. РЕШИХ ДА ОПИТАМ Поставях в найлонов плик лигнин. Края на отвора завивах един-два пъти и закрепвах с кламери. В средата на една от плоските страни на плика пробивах отвор с диаметър 10-12 мм, през който с помощта на 10-20-милиметрова спринцовка напоявах лигнина с мравчена киселина. В средата на надрамъчната възглавница на кошера пробивах отвор малко по-голям от тоя на найлоновия плик. Плика с напоения лигнин поставях върху възглавницата, като наблюдавах отворите да съвпаднат. От топлината на пчелите мравчената киселина се изпарява през отворите и парите като по-тежки от въздуха се разпръскват в кошера и обезпаратизяват питите, откритото и запечатано пило, както и самите пчели. Резултатът бе много добър. Като недостатък се оказа това, че пчелите се опитваха да запушват отвора с прополис, с което замърсяваха лигнина и стесняваха отворите и се налагаше често да ги почиствам. След като се появиха на пазара различните препарати като антивар, вароазин, варостат, перицин и др., аз изоставих този начин на третиране, но когато се заговори за лекуване на пчелите с екологично чисти лекарства, НАНОВО СЕ ОБЪРНАХ КЪМ МРАВЧЕНАТА КИСЕЛИНА Отначало напоявах мукавени ленти подобно на варостата, само че с по-големи размери. За добър резултат се налагаше на семейства да поставям по две-три ленти. Оказа се, че пчелите намаляваха дълбочината на килийките около лентите. Това ме наведе на мисълта да увелича размерите на картончетата и вместо две-три, да бъдат обединени в едно и да ги поставя върху рамките под възглавницата, вместо да ги спускам между питите. По този начин избягвам намаляването на дълбочината на килийките от пчелите, както и клечката за закрепване на лентите. Картоните оформих с размери на пощенски плик. Така нарязаните картони поставям в подходящ найлонов плик и с помощта на спринцовката ги заливам с мравчената киселина. Картоните попиват необходимото количество, а останалата киселина остава в плика във вид на течност. За да съм сигурен, че картоните са добре ги оставям да престоят с киселината едно денонощие. Така напоени, картоните с помощта на пинсета или гумени ръкавици поставям по един или два върху рамките на всяко семейство. Пчелите леко бръмват и се отстраняват от картона, но остават спокойни. Този начин ползвам от 1995 г. и съм доволен. Третирането извършвам на два пъти, като първият е през март-април, а вторият след приключване на медобера. Картоните задържам 15-20 дни. При по-продължително време пчелите започват да ги прояждат и напръскват с прополис. Смятам, че всеки пчелар може сам да си осигури екологичното предпазване на пчелите си от акара, стига да има желание, още повече че при мравчената киселина не е установена резистентност на акара пред нея. Искам да обърна внимание: с киселината трябва да се работи внимателно, защото при попадения причинява обгаряния, затова трябва да се имат предвид инструкциите за работа с киселини.