Предвидимо ли е хапането по опашките?

Обикновено хапането по опашката се взима насериозно едва тогава, когато се появят кървящи травми. Едно предвиждане на хапането по опашките обаче би било от голяма полза за стопаните. В една ферма във Великобритания около 700 свине бяха наблюдавани от раждането до заколването им.

Малките прасенца бяха отбити на възраст 25 дни (±3) и бяха поставени в кочината за току-що отбити животни на групи от по три котила (30±9 прасенца в група). На 12-та седмица прасетата бяха преместени в същия състав на групите в кочини за угояване.

Всички отделения бяха постлани със стърготини, а кочините бяха снабдени с материал за занимание.

Всички прасета бяха преглеждани седмично за травми на опашките. Допълнително изследователите правеха директно наблюдение в 4 различни времеви отрязъка. Видеозаписи бяха преглеждани със задна дата 96 часа преди настъпването на хапания по опашките.

Отделните групи за угояване бяха причислени по преценка към някоя от трите групи: без проява на хапане, лека проява на хапане (последствията са видими единствено при обстойна проверка) и тежки последствия от хапане по опашката (кървящи рани при най-малко две животни).

От общо 20 групи, при 14 беше наблюдавано хапане по опашката. При шестте групи, при които хапането се прояви в големи размери, животните видимо стяха изправени повече време, седяха и лежаха по-малко от животните от другите групи. В групите без настъпили хапания, животните по-малко свиваха опашките си. В петте отделения, в които бе ухапано по едно животно, което беше или отстранено, или лекувано, след определено време отново бе забелязано хапане.

В крайна сметка обаче, изследователите подчертаха, че никой от тези белези не бе наблюдаван преди случаите на регистрирани тежки ухапвания, поради което са необходими по-нататъшни изследвания, за да може да бъде определена рамка, водеща до предвиждане на случаите на ухапвания по опашката./DLG Mitteilungen