Обикновено хапането по опашката се взима насериозно едва тогава, когато се появят кървящи травми. Едно предвиждане на хапането по опашките обаче би било от голяма полза за стопаните. В една ферма във Великобритания около 700 свине бяха наблюдавани от раждането до заколването им.
Малките прасенца бяха отбити на възраст 25 дни (±3) и бяха поставени в кочината за току-що отбити животни на групи от по три котила (30±9 прасенца в група). На 12-та седмица прасетата бяха преместени в същия състав на групите в кочини за угояване.
Всички отделения бяха постлани със стърготини, а кочините бяха снабдени с материал за занимание.
Всички прасета бяха преглеждани седмично за травми на опашките. Допълнително изследователите правеха директно наблюдение в 4 различни времеви отрязъка. Видеозаписи бяха преглеждани със задна дата 96 часа преди настъпването на хапания по опашките.
Отделните групи за угояване бяха причислени по преценка към някоя от трите групи: без проява на хапане, лека проява на хапане (последствията са видими единствено при обстойна проверка) и тежки последствия от хапане по опашката (кървящи рани при най-малко две животни).
От общо 20 групи, при 14 беше наблюдавано хапане по опашката. При шестте групи, при които хапането се прояви в големи размери, животните видимо стяха изправени повече време, седяха и лежаха по-малко от животните от другите групи. В групите без настъпили хапания, животните по-малко свиваха опашките си. В петте отделения, в които бе ухапано по едно животно, което беше или отстранено, или лекувано, след определено време отново бе забелязано хапане.
В крайна сметка обаче, изследователите подчертаха, че никой от тези белези не бе наблюдаван преди случаите на регистрирани тежки ухапвания, поради което са необходими по-нататъшни изследвания, за да може да бъде определена рамка, водеща до предвиждане на случаите на ухапвания по опашката./DLG Mitteilungen