Седем стъпки за оптимален микроклимат през зимата

[B%]СЪВЕТ 1 – УМЕРЕН ДИАПАЗОН НА РЕГУЛИРАНЕТО[%B]
Доколко чувствително реагират вентилаторите на промяната в температурата на въздуха в свинарника, се определя от диапазона на регулирането, зададен на компютъра за управление на микроклимата. Например, ако регулаторът e поставен на отметката 3 К (Келвин) и температурата на въздуха е 20°С, то всички вентилатори започват да работят с пълно число на оборотите, веднага след като температурата на въздуха достигне 23°С.

През лятото, за създаването на оптимален микроклимат се използва предимно широк диапазон на регулирането – 8 К. Това позволява през горещия период да се смекчат промените в температурата между нощта и деня и рязкото падане на градусите при влошаване на времето. За осигуряването на интензивна циркулация на въздуха през зимата при отглеждане на възрастни прасета се препоръчва да се установява диапазон на регулирането, равен на 3 К. За да се избегнат резките колебания на температурата в помещенията с малки прасенца, е за предпочитане диапазон от 4 К.

Направете следното – отначало задайте широк диапазон на регулирането и постепенно го намалете, ако почуствате, че в кочината е станало задушно.

[B%]СЪВЕТ 2 –НАМАЛЯВАНЕ НА ВЪЗДУШНИЯ ПОТОК[%B]

Поставянето на датчика за температурата на прекалено висока отметка води до нецелесъобразно изразходване на топлинна енергия. Освен това високата температура способства за увеличаване на риска от възникване на въздушни течения, тъй като колкото е по-малка разликата в температурата в свинарника и идващият отвън въздух, толкова по-малка е вероятността от възникването на течение.

Това обяснява факта, че прасетата за угояване, отглеждани при температура 17oС, са по-здрави от онези, които се отглеждат при 22oС. Силното движение на въздуха, отдалечаващо топлината от животните, освен всичко останало е причина за това, че при използването на газово вкарване на въздуха, стойността на температурата на въздуха трябва да бъде с 2oС по-висока от тази при използването на газови излъчватели.

Като цяло действа правилото – препорачителната температура в помещенията за опрасване трябва да бъде от 22 до 18oС, за малки прасенца – от 27 до 22oС, за млади прасета – от 25 до 20oС и за прасета за угояване – от 20 до 18oС. Тези стойности може да служат само за ориентация, а не като задължителни за всички животновъдни помещения.

Основният фактор за избор на определена температура е поведението на животните. Например, ако свинете се събират в група, притискайки се една към друга и преживят храната – това е първият признак, че им е студено. Ако животните целенасочено търсят прохлада в зоната на подаването на свеж въздух е свидетелство за обратното. И още нещо – при вкарването на животните в свинарника, например в помещението за отглеждане, температурата на цялото оборудване, и най-вече на пода, въпреки предварителното подгряване, е значително по-ниска от температурата на въздуха. Поради това през първите дни на пребиваването на прасенцата в свинарника трябва значително да се повиши пикът на температурната скала и отоплението. В следващите седмици ще имате възможност да създадете потенциал за икономия на топлинна енергия чрез понижаване на температурата.

[B%]СЪВЕТ 3 – РЕГУЛИРАНЕ НА МИНИМАЛНИЯ ВЪЗДУШЕН ПОТОК[%B]

За да може вентилаторът при намаляването на температурата до зададените оптимални стойности, да продължи да се върти, в компютъра за управление на микроклимата има функция „Минимална кратност на въздухообмена”.

Но бъдете внимателни – програмираните тук стойности се отнасят към обема на подавания въздух през летния период, поради това за зимата те са прекалено високи. Използването на тези стойности може да доведе до това, че поради засиления въздушен обмен ще става извеждането навън не само на вредните газове, но и на скъпоструващата топлинна енергия.

Но не се престаравайте намалявайки количеството на подавания въздух, тъй като при намаляването на оборотите на вентилатора под нивото, предвидено от конструкторите, вентилаторът не извежда от помещението газовете и по този начин се върти „в собствен сос”.

Съвет – след вкарването на животното в помещението за отглеждане и угояване често е достатъчно ако показателят за минималната кратност (подаване) на въздуха достига 6 на сто.

За да се провери достатъчно ли е минималното подаване на въздуха, не е задължително да се разполага със скъпоструваща измерителна апаратура. Напълно е достатъчно да се наблюдава дали се образува конденз от водна пара върху въздуховодите и решетъчния под. Ако установите, че тези зони се „запотяват”, това като правило говори, че показателят за минималното подаване на въздуха е твърде малък и трябва да се увеличи.

[B%]СЪВЕТ 4 – ДОСТАТЪЧНО Е ДА НЕ СЕ ДОПУСКА ЗАМРЪЗВАНЕ[%B]

Задачата на отопляването на пристройката, тоест разполагането на газовото въздухоподаване в централния проход или централния канал, е само изравняването на температурния режим. Това означава, че в идеален вариант нощната температура трябва да е равна на дневната. Нищо повече от това!

В следствие на това е достатъчно ако при външна температура под нулата тази зона не замръзва. Температура от 10 и повече градуса тук е абсолютно неуместна.

Вместо това регулирането на температурата е много по-евтино и ефективно непосредствено в самия обор. Освен това потокът прохладен въздух, идващ от помощните помещения, е много по-интензивен от този на прекалено затопления.

Съвет – модулните, способни автоматично да регулират подаването на топлината газови въздуховоди, осигуряват процес на непрекъсната работа без резки колебания в температурата, тъй като не се налага многократно в продължение на един час да се включват и изключват.

Но с помощта на простото „включване-изключване” може да се осигури постоянен температурен режим в помощните помещения, ако се задейства 11-степенен регулатор с ръчна настройка и се настрои да работи 59 минути от всичките 60 минути в един час, ще работи почти денонощно.

[B%]СЪВЕТ 5 – ИКОНОМИЯ = ТЕМПЕРАТУРЕН ПРЕДЕЛ ОПТИМАЛНА ТЕМПЕРАТУРА[%B]

Моментът на включването на отоплението в свинарника се определя от „долната температурна граница”. За да не работят един срещу друг отоплението и вентилацията (което би довело до неоправдан ръст на разходите за топлинна енергия), долната температурна граница трябда за бъде зададена по-ниско от изискваната оптимална температура.

Оптимумът се постига тогава, когато отоплението и вентилацията плавно преминават едно в друго. При използването на инертна система, като водно отопление, на практика е оправдан „долен температурен предел” с 0,5oС по-нисък от оптималната температура, тъй като повишаването на температурата в свинарника по този начин става по-бавно.

При използването на нерегулируеми газови въздуховоди това значение е малко по-различно, тъй като използването им води до бързо повишаване на температурата в свинарника, в следствие на което „долният температурен предел” за създаването на буферна зона може да се фиксира с 1-2oС по-ниско от зададената оптимална температура.

[B%]СЪВЕТ 6 – ЕВТИНИ СЪВЕТНИЦИ[%B]

Дори ако при първото сутрешно посещение на свинарника микроклиматът в помещенията на пръв поглед изглежда оптимален, някои фермери се учудват на появата на кашлящи и болни прасета. Често фермерите не знаят, че поради различни причини в студените нощи става кратковременно понижаване на температурите в кочината.

Обикновените термометри, фиксиращи минималните и максималните показатели бързо предоставят информация за това, какво се е случвало през нощта и трябва ли да се търсят причините в промяната на температурния режим.

[B%]СЪВЕТ 7 – КРИТИЧНА ТОЧКА НА ВКЛЮЧВАНЕТО НА АВАРИЙНИТЕ СИГНАЛИ[%B]

Развалянето на вентилационната система през зимния период носи много неприятности. Поради това колкото е възможно по-добре трябва да се защитите от това чрез фиксирането на долни и горни граници за включването на аварийната сигнализация. С изключение на летния период, във времето, когато вентилаторите не се използват, темперетурата в свинарника се повишава незначително. Поради това за горна граница за включването на аварийната сигнализация действа правилото: зададената оптимална температура + диапазонът за регулиране на вентилацията +0,5 до 1oС.

За долна граница за включването на аварийната сигнализация е необходимо да се зададе такава стойност на температурата, при което въпреки работата на отоплителната системи на пълна мощност е значителна опасността от намаляване на температурата.