До края на годината може да бъде изградена нова модерна зайцекланица в Плевенско

27-02-2004 г. През тази година новата модерна зайцекланица, за която вече две години говорят ръководството и членовете на Националната асоциация на зайцевъдите, ще стане факт. Проектирането на обекта е в последна фаза. Проектът и бизнес планът чакат одобрение за финансиране по програма САПАРД. За предстоящите задачи и развитието на сектора през годината разговаряме с Иво Андреев, председател на Националната асоциация на зайцевъдите. - Г-н Андреев, ще имаме ли през тази година най-после модерна зайцекланица? - Проектирането на новата кланица е пред финализиране. През миналата седмица проведохме поредната среща с представители на банкерските кръгове и на най-големите производители на бели меса в Италия. Освен партньорство в реализацията на заешкото месо, което ще произеждаме тук, те ни предлагат партньорство и в областта на селекцията и репродукцията, както и в организирането на модулните ферми и в заготовката. Тенденцията е оборудването на новата кланица да бъде изцяло на италианската фирма Катаруци и се надяваме, ако проектът ни, който е по мярката за месопреработване, мине на априлската сесия на Агенция САПАРД, още през май да започнем строителните работи. Вече е закупен 10 дка терен, на който плевенска строителна фирма ще изгради новата кланица. - На каква стойност е проектът? - Общата проектна стойност е около 3.5 милиона лева - от строителството и технологичното оборудване до пускането в действие на обекта. Около половин година ще е нужна за изграждането на целия обект плюс всички необходими комуникации. - Какво следва оттук нататък? Само изчакване на одобряването на проекта ли? - Не, оттук нататък ни чака много сериозна работа относно реорганизацията на работата във фермите. За кланичното предприятие сме наясно с въвеждането на добрите производствени практики, но тепърва ни предстои да въведем добрите фермерски практики. Работната група към асоциацията, която се занимава с технологичното оборудване, довършва вече проекта за модулните ферми - 130 майки плюс приплодите им на 330 кв. м (тук влизат складовото помещение и санитарен възел и битовата стая). Технологичното оборудване за модулните ферми е изчистено като схема и ще го предложим на зайцевъдите в няколко варианта - собствено изграждане и оборудване от страна на фирмата и изплащане от зайцевъдите; друг вариант е изплащане със зайци, или пък като 100% лична инвестиция на зайцевъда. И тук искам да кажа, че проектът за семейните ферми ще бъде максимално раздвижен, за да може да се направи такава ферма и в личните дворове на зайцефермите. - Каква е приблизителната стойност на една модулна ферма? - Оборудването на една такава ферма, в зависимост от материалите, които ще се използват, е между 8 и 10 хиляди лева. Изграждането на фермата, когато става въпрос за изграждане на 100% производствен панел, плюс оборудването е една доста сериозна сума - около 80 хиляди лева. Възможностите, обаче, които имат хората, да изградят помещенията по план, който им е даден, и възможността, която ще имат, да получат технологичното оборудване и разплодните животни, смятам, че ще ги облекчи до голяма сптепен и ще им даде възможност да работят в бъдеще ефективно. Още повече, че в момента работим за отпускането на кредитна линия, гарантирана от строителната фирма, която при определени условия да се ползва от зайцевъдите. Общо взето ще бъдат необходими минимум 20 хиляди майки, като тенденцията е приоритетно да ги разположим в централна Северна България, където ще е и кланичното предприятие. А тези майки ще бъдат разположени от своя страна в 150-160 модулни ферми. Надявам се в рамките на около 2 години от пускането на кланицата в експлоатация да достигнем двусменен режим на това предприятие, което означава, че споменатите цифри ще трябва да бъдат удвоени. - Какъв ще е като цяло капацитетът на новото предприятие? - 5 000 броя заклани зайци на смяна при 5-дневна работна седмица. - Има ли изисквания за количества при износа, който очаквате, в посока Италия? - Приоритетно зайците ще бъдат изнасяни за Германия на базата на подписаните договори с Ханс Юрген Хордан. Става въпрос за 1 500 тона месо годишно. Това, което произведем над тези количества, ще изнасяме в Италия и по-специално в три области на страната, където има и специфични изисквания към заешкото месо. Трите групи зайци, които се търсят на италианския пазар, са с кланично тегло 1.1 - 1.2 кг, 1.5 - 1.6 кг и 1.8 - 1.9 кг. - Да обобщим - имаме готов проект, който очаква одобрение, имаме и пазари, ако кланицата получи европейски номер. - Имаме осигурен кредитен ресурс за изграждането на предприятието, но веднага трябва да кажа, че имахме много сериозен проблем с изготвянето на технологичната подложка. Оказа се, че последната зайцекланица, която са изградили западните ни консултанти, е през 1998 г. поради увеличаващата се консумация, но намаляващото производство в традиционните страни консуматорки и производителки на заешко месо. Там организират по-голям внос и редуцират собствениците си кланични предприятия. През годините от 98-а, обаче, европейското законодателство много динамично се променя и технологичните подложки, които тогава са служили за изготвянето на проекти, вече не са актуални. В тази посока имахме сериозни проблеми със световната проектантската организация Фалкенщайн. Невъзможността да закупим такава подложка ни накара да се организираме на базата на познанията, които имаме, на база на актуалното законодателство, опита, който имат български технолози и разбира се, с помощта на проф. Шнекел, наш главен рецензент. В крайна сметка имаме една изчистена технологична подложка, на базата на която е възможно реалното проектиране на зайцекланицата. - Ще продължи ли да работи кланицата в Гулянци до изграждането на новото предприятие? - В момента в Гулянци имаме временни затруднения - беше ни отнета от двайсетина дни възможността да работим в нея, но се надявам, че нещата ще се оправят и до края на този месец ще бъде възстановена работата на кланицата в Гулянци, както и нормалното и ритмично изкупуване на зайци. - Какъв е проблемът? - За никого не е тайна, че зайцекланицата е закупена с кредит от Централна кооперативна банка. Поради неритмичното обслужване на този кредит банката използва правото си да смени пазача. Това не означава, че не можем да работим. Получи са така поради едно недотам законно тълкувание на съдия-изпълнителя от Никопол, съгласно което ние не можем да влизаме в кланицата и да работим. Днес (бел.а. - вчера, 25 февруари) трябва това да бъде решено в Окръжен съд и се надявам, че разпореждането ще бъде отменено и нормалната работа - възстановена. - Нека да завършим разговора с малко статистика - колко са зайцевъдите в Плевенско в момента? - С професионално отглеждане на зайци в региона се занимават около 80 души, като тук са организирани и едни от най-добрите ферми в страната. В Плевенско са най-добри и резултатите от производство на фураж от самите зайцевъди. Резултатите, които имаме тук като възраст и живо тегло на зайците, съответстват 95% на резултатите, които постигат в Италия. Имайки предвид, че разплодните животни не са все още на необходимото ниво, невъзможността ни като асоциация на този етап да организираме нуклеусово стадо влошава икономическите ни резултати. Уверенията на ръководителите на дирекции в аграрното министерство, че тази година ще ни бъдат осигурени средства за създаването на Център за изкуствено осеменяване и че ще бъде подпомогната селекционно-племенната дейност на браншови асоциациите ми дават основание да вярвам, че до края на годината това ще преобърне представата на зайцевъдите за качествени разплодни животни. Сега все още се акцентира на визията, нещо, което в ЕС е отдавна отречено и чрез селекцията се търсят други параметри. Предстои ни през март - април да организираме специализирани курсове, финансирани по САПАРД, на които зайцевъдите ще имат възможност да се запознаят с нормативната уредба на дейността им и с параметрите, по които трябва да бъдат произведени зайците, за да бъдат изнесени. - Кои са породите, на които ще заложите? - Ориентацията е изключително към Новозеландски и Калифорнийски зайци. Оказа се, че породата Цика не се адаптира добре при нашите условия. Въпреки това ще работим и в посока съхраняването на тази порода като селекция, но като кръстоски, а не като чиста порода. Тенденцията е от Италия да внесем чистопородни Новозеландски и Калифорнийски зайци, да се подберат малко, но елитни разплодници, които да бъдат настанени в нуклеуса. А оттам специалистите ще извършват вътрешната селекция, в която ще бъдат включени и Чинчил, и Бял великан. Тази селекция ще даде възможност родителските ферми да бъдат захранени с достатъчно качествен разплоден материал, който да произведе необходимите качествени майки за стоковите ферми. Разговаря Ваня ПЕТРОВА, вестник Посредник