От избухването на най-голямата в историята на Европа епидемия от син език по животните, причинена от вируса на син език серотип 8 (BTV-8, blue tongue virus), която започва в Холандия и Белгия през 2006 г., досега се е разпространил в повечето европейски страни. Това първо огнище, регистрирано някога в Северна Европа, не е изолиран случай. Съществуват и опасения сред специалистите, че например вирусът на африканската чума по конете (който има смъртност до 95 на сто), свързан с вируса на синия език,може да доведе до неимоверно териториално разрастване на огнищата.
Ухапването от комар е причината за заболяването от болестта син език. Същият този комар (Culicoides imicola) вече се разпространява и успешно се колонизира по северното крайбрежие на Средиземно море, което води до епидемии в засегнатите райони. Въпреки това BT-огнища (BT - blue tongue, син език) също са били разпространявани от други векторни видове на мушичката (C.pulicaris), която се среща в “изобилие” на територията на цяла Централна и Северна Европа. Експерименти доказват, че едно движение от напълно заразена мушичка може да предава вируса и когато мушиците са “издухани” към Европа “като летателни планктон” е почти невъзможно да им се попречи да преминат и през най-строгите ветеринарномедицински мерки по гранични пунктове и около заразни огнища.
По топлото време увеличава заболевоемостта и репликация на вируса в самата мушичка, като увеличава опасността от зараза от син език и в по-северните райони. Така започва през 2006 г. огнище в Холандия, когато температурите са шест градуса по-висока от обикновените. Категорично е доказано, че меката зима може да повлияе в значителна степен проблема със заразяването, тъй като комарите, които не са убити от студ, при липсата на студ могат да оцелеят в достатъчни количества за поддържане на резервоар на болестта./Cattle News